"Сойка-присмехулка"\ Сюзан Колинс

Поемам дълбоко въздух и бавно и внимателно преглъщам разочарованието си.

След предните две изключително четивни, ненатоварващи и увликателни книги от трилогията "Игрите на глада",   това просто беше истински шок за мен. Толкова пошло, нереално, объркано и заблудено е всичко, че на места нагарча.

Катнис беше човекът, който ми се искаше на поступвам яко на всяка страница, а авторката на всеки ред. Главната героиня непрекъснато се мята в накакви душевни терзания, подхождащи единствено и само на човек, носещ се с бясна скорост по гребена на  вълната на хормоните. Кое ли безумно общество би искало такова същество за символ и опора. Дразнещ е и начина, по който върти на пръста си Геийл и Пийта, както и апатичното й поведение по време на битките и повърхностните й разсъждения.

Водят се някави смешни приготовления за бунт, разнообразени с още по-малоумни и нереални битки със сериозността на детска игра на "стражари и апаши". Но не! Битките направо са цвете, в сравнение с факта, че докато текат сраженията, отстрани се мотляви един снимачен екип, който снима нашата мома как се бие и е от съдбовно значение да присъства навсякъде. Тези моменти много добре се конкурират с подробните обяснения за грима и облеклото по време на бой...

Финалната битка е хаотична и недомислена, изпълнена с огромно количество ненужни смърти, докато смъртта, която трябваше да е крайно трогателна и въздействаща, не се усеща изобщо (даже, когато се върнах 2 страници назад, защото си мислех, че аз нещо съм пропуснала).

Тук навсякъде лъха на липса на идея!! Почти виждам авторката как седи с часове и си изсмуква абзаци от пръстите и после ги съшива с депел вълнен конец. Кулминацията на напъните е финалният опит за туист и още по-прозрачният завършек на историята.

Единственото утешение за изгубеното ми време от тази книга би било ако краят включваше смъртта на главната героиня или поне картинката, в началото на поста!!! Ето до къде стигнаха нещата.... 

Силно се надявам при писането на сценария за филма, нещата да бъдат поети от някой трезвомислещ сценарист!!

Мравките \ Бернар Вербер

"Как да се направят четири равностранни триъгълника с шест кибритени клечки" 

Ето това вече е нещо различно! Не е съвсем трилър, колкото и да е вълнуващо, не е съвсем криминале, колкото и заплетени да са нещата, не е и точно фантастика, колкото и да е невероятно, не е и природонаучен разказ, колкото и много информация да дава за мравките и техния свят. Този роман е вичко това и много повече.

Действието се развива паралелно в два свята. Човешкия, където  около едно мазе се заплита все по-голяма мистерия и мравешкия, където се случват необикновенните неща. Там разстоянието се измерва в "глави",  времето в "градуси", а комуникацията става с помощта на молекули. 

В човешкия свят главни герои са членовете от семейството на Жонатан, който следва делото на вуйчо си Едмон - ентомолог странник. В мравешкия главни герои са 327-и мъжки, 56-а женска и 103 683-и безполов, които надушват странна конспирация и тръгват по следите й.

Всъщност Вербер ми отвори очите за един невероятен свят, които е тук много преди нас и ще посъществува още по-дълго, ние сме само един етап от тяхното развитие. Уникално явление е начина, по който тези същества действат като един организъм, без това да пречи на индивидуалността на всяка една мравка поотделно. Прекрасно и подробно е описан животът на обществото, комуникацията помежду им, целите и чисто физиологичните процеси, без това да се превърне в суховати страници от учебник по биология. 

Чувствах се, действително, все едно една седмица живеех в мравуняк и на моменти наистина не вярвах на очите си. Видях как мравките прогонват врабчета и лястовици и как дори успяват да убият пиле, което се опитва да нападне мравуняка - това го видях цветно и детайлно!!! Как действа един стар мравуняк и как се основава един нов, как мравките се учат от грешките си (които обикновенно струват няколко хиляди живота) и как еволюират, как воюват. Погледнах на света с мревешки поглед!!!

"Там където дебне опастността, често е най-сигурното място"

"Този, който пита е глупав пет минути, а този, който не пита, за цял живот"

"Ако противникът е по-силен от теб, действай така, че да излезеш извън неговия начин на действие"

"Колкото по-високо е препядствието, толкова повече то ни кара да надминаваме себе си"

"Наблюдавай къде противникът обича да нанася ударите си. Много често, това е неговото най-уязвимо място"