Не, историята не е любовна. Историята е за едно безумие, една безумна война, която до такава степен е излязла от пространството, сякаш никога не се е случвала. Но е! Войната, като живо същество, което променя всичко и всеки. И оставя след себе си трупове, някои от тях още дишат! А тя продължава да живее, в душите, останалите! История, която показва, че зад цифрите стоят хора, истински, с довчерашни планове и копнежи. Изгубени, анонимни. Жената, детето, приятеля, съученика...
Едни блестящо преплитащи се сюжета, без излишна помпозност и показност, без наптапчиви слова, високопарност и излишен драматизъм. Чиста, горчива и смазваща фактология. Просто и ясно. Кому са нужни 1000 стр., когато 180 са достатъчни да влязат в душата?
А случващото се в интернет пространството, след излизането на книгата, само потвърждава казаното в нея - " на балканите има много омраза". Но най-много мразим ближния. Не съм попадала на такава литературна дисекция, както на тази книга, на която не е направен, все още, само рентгено структурен анализ - те не бяха дати, то не бяха фактологични неточности, те не бяха глаголни времена! Спрете се, хора! Ето заради този манталитет има такива войни. Срам ме е!
И ако някой не пророни сълза на тази книга, дори и вътрешно, само за себе си, за мен не е човек!
Дарете няколко часа, заради ТЯХ, всичките!! Защото трябва да помим!
