Това всъщност е първата книга от трилогията за Небесните господари, написана през '88 и издадерна в бг още по времето, когато Вузев се занимаваха сериозно с издателската си дейност.
Всъщност не бих казала, че книгата е нещо изключително в сферата на фантастиката, но на мен четенето ми достави страхотно удоволствие, действието беше достатъчно динамично и унасящо, а светът достатъчно цветно представен.
Постапокалиптична реалност, в която Земята се намира след 'генетичните войни'. През вековете хората са се поунесли в генетичното си осъвършенстване, своето и на природата - ГМО-та бродят посевместно. Хората живеят около 200 години +/- 5, размножават се на всеки 20 и са преборили проблема със стареенето. Някои са се направили безсмъртни и носят в себе си спомена за миналото и истинската история. Земята е покрита от пустош - унищожителни гъби и странни хибриди между дървета и хищници. Оцелели са само малко, обособени и все още плодородни райони, които се обработват от хората, живеещи на земята. В небето бродят творения средни между дирижабъли и космически кораби - Небесните господари, които държат в подчинение 'земните червеи' и събират блага от тях.
Докато нещата не започват да се променят.....
Докато нещата не започват да се променят.....