Дали едно гробището е това, което си мислим, това, което виждаме..... ??? Съвсем не! В едно гробище, даже може да бъде отгледано едно живо дете! Не вярвате ли - значи трябва да прочетете задължително тази книга.
След убийството на цялото му семейство, 6 месечния Bod - съкратено от Nobody, оцелява и попада в старо неизползвано вече гробище, където отдавна починалите му обитатели решават, че ще се грижат за него и ще го пазят. Bod расте, учи азбуката, използвайки надгробните плочи, учи историята, такава, какватo я помнят гробищните обитатели - всички са ангажирани в неговото възпитание по един или друг начин. Bod е все пак дете, което прави пакости, грешки, ходи там, където му е забрането, а родителите му - "Мистър и мисис Оуенс бяха умряли няколко стотин години преди да се реши, че е погрешно да се бият децата" - прилагат и други мерки в моменти на свръхбели, застрашаващи живота му. Получавайки защитата на гробището, той говори с духове, вижда в тъмното, учи и по-нетрадиционни неща - да изчезне и да се пренесе в нечии сънища, да всява страх, да минава през врати, като всичко това му помага да израстне и да жевее в този негов дом.
И си мисите, че в едно гробище има само духове, от които човек трябва да се бои? О не, не - това съвсем не е така - питайте Bod, или пък някой Jack!!!
Любими цитати:
"What's camouflage?"
"When something looks enough like something else that people watching don't know what it is they're looking at"
"If you dare nothing, then when the day is over, nothing is all you will have gained"
Няма коментари:
Публикуване на коментар