Седя и гледам бялото поле, страх ме е да напиша и дума, за да не разваля усещането! Очите ми се пълнят със сълзи, но не, не от тъга! Да говоря не мога!
Да! Това са най-покъртителните 500 страници, на които попадам от мнооого години насам.
И не, това не е просто част от непрекъснато заливащите книжния пазар вампирски булшитове - това, дами и господа, това е Литература!
Това не е от книгите с любими герои, със сладникави реплики, слънчеви дни, влюбени погледи и въздишки! Тази книга е всичко останало.
Няма симпатия, има само болезнена, парадоксална емпатия.
Няма симпатия, има само болезнена, парадоксална емпатия.
Студени скандинавски дни и още по-студени нощи. Швеция, покрайнините на Стокхолм. Животът на предградията. Отдадеността. Приятелството. Страданието. Самотата. Пиянството. Любовта. Нуждата. Копнежът. Извратеността. И!!! Удивително дълбоките психологични профили....
На Оскар - дете на разведени родители - обичайният обект на училищен тормоз, или пък не!
На Ели - с 220 годишна история, но дете, или пък не!
На Хокан - обсебен бедофил, нечовек, или пък не!
На групата местни пияндета, без живот, или пък не!
А зад всичко това има тоооолкова много, има нещо тооокова дълбоко и толкова реално и толкова живо и толкова (не)човешко! Да, това са нещата, които са там, дори и да няма вампир наоколо!!!
"Оскар се взря за секунди в очите му. И видя....себе си. Но много по-добър, по-красив, по-силен, отколкото се възприемаше. Погледнат с любов.
За секунди".........
А този човек (авторът) е бил илюзионист и комик..... !!!!
А този човек (авторът) е бил илюзионист и комик..... !!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар