Аз съм всеизвестен антифен на книгите, имали вземане-даване с наградите Ман Букър. Всеки път хващам книга, измъчвам се един определен период време, след това мрънкам и критикувам двойно по-дълъг период от време и в края на ритуала се заклевам никога повече да не си купувам такава книга и мнооого внимателно да оглеждам всеки път кориците, та да не го направя несъзнателно. Но.....минава още малко време и аз отново се оказвам с манбукърска книга в ръка. Е, сега разбрах какъв е смисълът на това - да открия опровержение на твърдението, че всички книги печелили Ман Букър просто не стават. И след толкова труд, пот и измъчени страници - успях! Това е книгата ;)
Изключително откровен разказ, който успя да ме потопи и в двата свята, от които е изтъкана Индия - и в Мрака и в Светлината. Много цветно описание на всичко индийско, на типичната храна за бедните и за богатите, типичните напитки, типичния манталитет и начин на мислене. А главният герой най-гостоприемно ме съпроводи по целия път на своята физическа и психическа метаморфоза.
Балрам Хаваи, роден в средностатистическо семейство в Лаксмангар (село в северна Индия), където водната биволица е на почит, а на децата даже няма време да се дават имена. Той е просто Мури (момче), докато учителя не го дарява с истинско име. Също толкова случайно получава и рожденна дата, като същевременно навършва и пълнолетие (просто има избори и това е необходимо).
Балрам е наистина различен, той е най-рядкото същество в джунглата, което се ражда веднъж на поколение, той е Белият тигър. Той знае, че може да е различен, той знае, че може повече.
Роден е с робска душа, наведена глава и съзнанието, че вечно ще слугува на някого и мечтае просто господарят да е по-добър. Балрам постепенно се изправя и физически и духовно. Душата му възстава и го превръща в заможния "предприемач".
Разказът в много отношения напомня на Смирненската 'Приказка за стълбата', а това как нещата се случват в Индия, много напомня на нашата действителност в не толкова далечното минало, пък и до днес.
Любими откъси:
"В моята страна хората спазват древния обичай да започват всяка история с молитва към някоя Висша сила. Предполагам, че аз също трябва да започна като целуна задника на някой бог.
Чий задник обаче? Толкова са много!
Мюсюлманите, например, имат един бог.
Християните имат трима.
А ние, индусите, имаме 36 000 000 божества.
Това прави общо 36 000 004 божествени задника, от които трябва да избирам."
"...не сте ли забелязали, че четиримата най-велики поети в света са мюсюлмани? В същото време всички мюсюлмани, които срещаш, са или неграмотни, или покрити от глава до пети с черна бурка, или се оглеждат за сграда, която да взривят?"
"Мечтите на богатите и мечтите на бедните - те никога не съвпадат, нали?
Вижте, бедните мечтаят цял живот да имат достатъчно храна и да изглеждат като богатите, А за какво мечтаят богатите?
Да отслабнат и да изглеждат като бедните."
"Хората от нашата страна все още чакат свободата да дойде отнякъде другаде - от джунглите, от планините, от Китай, от Пакистан...."
" трите основни болести на нашата страна: туфът, холерата и предизборната треска"
"курникът се пази отвътре"
"Един ден някакъв барфамин, опитвайки се да надхитри Буда, го попитал: "Господарю, ти какъв - си човек или бог?"
Буда се усмихнал и отвърнал:" Нито едното, нито другото. Просто съм някой, който се е събудил, докато всички вие още спите.""
Силно препоръчвам и останалата 1/3 от книгата, която не успях да цитирам :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар