Определено бих казала, че съвсем не съм фен на сборниците разкази. Никога в един сборник, разказите не са на едно ниво и в крайна сметка, почти винаги, крайното ми усещане е някакси мъгливо, неясно, размазано и никога точно определено, свеждащо се до определението "абе става".
До този момент съм срещнала само 2 изключения. Първото е разказите на О'Хенри, които винаги препоръчвам с 2 ръце (просто, защото само толкова си имам), а второто изключение са разказите на Шекли "Недокоснат от човешки ръце", където отново всяка страница беше 100%-ово, чисто удоволствие. Това е изключение номер три.
О да! Това са същите онези разкази с неочакван край, които се излъчваха преди години по телевизията. Оказа се, че не малко от тях се били скрили из между мозъчните ми гънки и малко по малко изплуваха, но ..... края винаги ми се губеше . Така че всеки разказ за мен си беше действително с неочакван край, ама наистина неочакван!
Много живо представени образи, събития атмосфера - всеки разказ ме грабваше буквалкно на третия ред и колкото повече нещата се задълбочаваха, толкова повече аз затаявах дъх, а колкото повече края наближаваше толкова по-бързо препусках по редовете... за да остана опулена, с увиснало чене на финала.
Неописуемо удоволствие е тази книга. А някъде из нета случайно съзрях "Още разкази с неочакван край" и доволно потрих ръце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар