Това е една много дълга история, в която се разказва за много пътища! Те изминават цяла една епоха и имат един завършек! Това е пътят на един ген, който през много премеждия стига от Турция до Америка. Пътят на няколко неправилни връзки и на една дефектна хромозома. И пътят, който един човек изминава, в търсене на себе си.
Това е една история, която звучи като разказана от човек, който е постигнал пълен мир със себе си. Който е преживял доста и в крайна сметка се е обърнал назад, направил е равносметка и си е дал обяснение за всичко. За това колко относително нещо е пола, колко относително нещо са чувствата, колко парадоксално нещо е човешкият организъм и как липсата на един единствен ензим, променя всичко! За семейните тайни, премеждия, драми, любови и лъжи и за различните начини за оцеляване, които те намират. Но именно това, че главния герой е над нещата, прави разказа малко лишен от емоции. Чувства има, но те са празни, сиви, лишени от плътност.
Всъщност историята е малко странна и труднопреглътваема на моменти. Няма нищо завоалирано, нищо прикрито, нищо спестено, за да бъде прието по-лесно! А проследявайки всичките тези вътресемейни връзки, направо се чудя, как главния герой се е отървал само с половата обърквация! Трябваше да има поне 3-то око или 4-ти крак....
Не ми се беше случвало да се чудя за една книга, дали да я сложа в категория "it was ok" или "I really liked it"
"Едва ли битката можела да е по-опасна от подготовката за нея"
"Телевизорът заел мястото на разговорите..."
"къща в духа на комунизма - по-добра на теория, отколкото на практика"
Няма коментари:
Публикуване на коментар