"Някога получавала ли си всичко, което искаш?
А после да разбереш, че всъщност не искаш това"
Определено понякога ми се иска да живея в свят измислен от Гейман. По някое време се хващам как завиждам на героите и се чудя защо пък и на мен не ми се случват такива неща. При Гейман всичко е едно такова измислено, но почти реално.
И никой да не си мисли, че познава Лондон. Защото освен познатия Лондон, съществува и един, непознат за нас непрогледналите, Долен Лондон - пълен с приключения.
Роджър Мейхю е проспериращ младеж, с добри кариерни перспективи, чудна годеница и обикновен средностатистически живот. Една вечер случайно се натъква на Дор - изпаднала в беда девойка от Долен Лондон, която отваря всяка врата и създава врати там, където ги няма (да поясня, ако някой не се е досетил от името). Нашият човек героично взима решението да й помогне и .... животът му вече никога няма да бъде същия. Започват страхотни приключения с множество обрати, разговори с плъхове, срещи с всякакви митични същества, зверове, ангели или обикновени смръдливци и мародери, както и твърде неприятни сблъсъци с реалността - която и да е тя!!!
И съвсем не рядко, и на мен ми се иска да съм Никога, Никъде, Никой :)
"Размишляваше кое е за предпочитане - да си болен или да си здрав и изобщо да не се радваш"
"Имаш добро сърце. Понякога това е достатъчно да те пази, където и да се намираш..... Но в повечето случаи не помага."
"Ричард отдавна подозираше, че събитията са бъзльовци: те не идваха поединично, а прииждаха на тълпи и внезапно скачаха отгоре му."
"ако някога направеха безпорядъка олимпийски спорт, той можеше да представя Англия"
"Очакваната продължителност на живота ми е колкото на муха еднодневка"
"Сипи малко вино!
Не мога, господине, нямам вина.
Абе кой те пита дали си виновен, ти ми сипи малко вино!"
"Не ме е страх от падането.... Страх ме е от момента, в който то свършва."
"Хората си мислят, че силата на болката зависи от силата на удара. Но не е така. Зависи от мястото."
Няма коментари:
Публикуване на коментар