Странно!
Доста различно от предната ми среща с Амели Нотомб.
Стилът е лековат, сюжетът простоват, като непрекъснато граничи с невъзможното, без да е фантастика.
Какво бихте направили, ако непознат позвъни на звънеца ви с молба за помощ, влезе в дома ви и вземе, че умре. Най-вероятно, със сигурност не това, което замисля нашият герой. Може би всичко е възможно, но не и да проработи този план.
Не мога да кажа, че не ми достави удоволствие четенето. Едно такова разтоварващо, като за почивка на мозъка, но не мога да отрека и натрапчивата липса на оригиналност във финала. Или просто всичко е толкова далече от обичайното и нормалното, че го прави оригинално....?
"Има ли по-хубава почивка от това да си починеш от себе си?
'Най-хубавите мечти се раждат по време на глупави занимания"
"Културата почива върху недоразумения."
Няма коментари:
Публикуване на коментар