"Как да се направят четири равностранни триъгълника с шест кибритени клечки"
Ето това вече е нещо различно! Не е съвсем трилър, колкото и да е вълнуващо, не е съвсем криминале, колкото и заплетени да са нещата, не е и точно фантастика, колкото и да е невероятно, не е и природонаучен разказ, колкото и много информация да дава за мравките и техния свят. Този роман е вичко това и много повече.
Действието се развива паралелно в два свята. Човешкия, където около едно мазе се заплита все по-голяма мистерия и мравешкия, където се случват необикновенните неща. Там разстоянието се измерва в "глави", времето в "градуси", а комуникацията става с помощта на молекули.
В човешкия свят главни герои са членовете от семейството на Жонатан, който следва делото на вуйчо си Едмон - ентомолог странник. В мравешкия главни герои са 327-и мъжки, 56-а женска и 103 683-и безполов, които надушват странна конспирация и тръгват по следите й.
Всъщност Вербер ми отвори очите за един невероятен свят, които е тук много преди нас и ще посъществува още по-дълго, ние сме само един етап от тяхното развитие. Уникално явление е начина, по който тези същества действат като един организъм, без това да пречи на индивидуалността на всяка една мравка поотделно. Прекрасно и подробно е описан животът на обществото, комуникацията помежду им, целите и чисто физиологичните процеси, без това да се превърне в суховати страници от учебник по биология.
Чувствах се, действително, все едно една седмица живеех в мравуняк и на моменти наистина не вярвах на очите си. Видях как мравките прогонват врабчета и лястовици и как дори успяват да убият пиле, което се опитва да нападне мравуняка - това го видях цветно и детайлно!!! Как действа един стар мравуняк и как се основава един нов, как мравките се учат от грешките си (които обикновенно струват няколко хиляди живота) и как еволюират, как воюват. Погледнах на света с мревешки поглед!!!
"Там където дебне опастността, често е най-сигурното място"
"Този, който пита е глупав пет минути, а този, който не пита, за цял живот"
"Ако противникът е по-силен от теб, действай така, че да излезеш извън неговия начин на действие"
"Колкото по-високо е препядствието, толкова повече то ни кара да надминаваме себе си"
"Наблюдавай къде противникът обича да нанася ударите си. Много често, това е неговото най-уязвимо място"
Навремето прочита на тази книга ме накара да се чувствам като цапнат с мокър парцал. Вече не се чувствах "господаря на природата". За съжаление следващата не беше на това ниво.
ОтговорИзтриванеПреди 2 години с огромно удоволствие си взех автограф от Вербер точно на стария оръфан екземпляр на "Мравките". :)