Германия. Още се носи мирисът на прясно отминалата първа световна война. Инфлацията е смазваща, марките се обезценяват с шеметна скорост. Заплатите се изплащат 2 пъти дневно с последваща половинчасова почивка, за да могат парите да се похарчат, преди стойността им да се изпари и да стават единствено за тапети и подпалки. Оцеляването граничи с невъзможното. Самоубийството е решение за мнозина.
На фона на всичко това, животът някакси парадоксално продължава, описан чрез ежедневието на един погребален агент, търговията на надгробни камъни в момент на криза и човешките капризи и изисквания и в смъртта. Традиционни обяди, гулаш, нощни заведения и философски разговори за смисъла на всичко. Преплетено с една любов по време на шизофрения или колко чиста и красива, всъщност, може да е една болна душа и колко относителни са нещата. Смесено с добре премерена доза цинизъм и абсолютно 100% -ов реализъм.
Всичко това с остатъчен привкус на непреходност - размислите на един човек от началото на века, които на моменти си сигурен, че могат да бъдат твоите собствени.
"Един ден в седмицата инфлацията е в застой. Бог сигурно не е мислил за това, като е създал неделята"
"Хайнрих ни отправя поглед, изпълнен с предизвикателство; мъртвите риби по някой път имат такова изражение"
"...смъртта на един човек е всякога смърт, а смъртта на два милиона е винаги само статистика"
"ножът не може сам да се пореже"
"аз пия ракия. от виното само изтрезнявам"
"собствеността създава усет за ред"
Много мрачно и тежко на моменти, но откровено - най-ведрият роман на Ремарк!
Няма коментари:
Публикуване на коментар