Не, не, не! Никой не може да ме убеди, че на Дъглас Адамс идеята за "Пътеводителя" му е хрумнала ей така, без да е чел тази книга преди това. Абсурд!!
Стилът е толкова, толкова еднакъв, а уникален сам по себе си, че дори във вселенския, междугалактически карамбол от случайности, е невъзможно да попадне едновременно (последователно) и независимо в съзнанието на двама писатели от една планета!!
А книгата е толкова свежа, различна (преди 'стопаджията') и откровено вдъхновяваща!!
Стилът е толкова, толкова еднакъв, а уникален сам по себе си, че дори във вселенския, междугалактически карамбол от случайности, е невъзможно да попадне едновременно (последователно) и независимо в съзнанието на двама писатели от една планета!!
А книгата е толкова свежа, различна (преди 'стопаджията') и откровено вдъхновяваща!!
Един слънчев ден Кармоди печели от Междугалактическата Лотария и единственото нещо, което трябва да направи е да отиде до Галактическия център и да си я вземе. Само дето той не е този, който трябва да спечели и освен това да си задържи печалбата, има само един дребен проблем - единствено остава да разбере Къде, Кога и Коя е Земята, за да се прибере.
Е от тук следва препускане по най-безумните планети, с още по-безумни обитатели и кретенско абсурдно забавни случки. И само какви диалози... раз-търс-ва-щи - тресеш се от смях от първата до последната страница -истински забавни, парадоксални и някакси по своему истинни. А Наградата ...ах проклетата награда :))
" - Значи сте чуждоземно млекопитаещо от бъдещето. а?
- Така излиза - потвърди Кармоди. - А вие сте местно влечуго от миналото.
- Никога не съм се възприемал по този начин. - учуди се Борг" (Т-рекс иначе)
" - Къде съм?
- Чиновникът не ви ли каза, когато влизахте?
- Не видях никакъв чиновник. Аз и себе си не видях да влизам!"
"Добре ми звучи - рече Кармоди точно с гласа на Наполеон, когато разглеждал предложенията на Ней как да разположат войските преди битката при Ватерло"
"Пътуването беше кратко, не повече от Мигновеността плюс една микросекунда на квадрат"
"Изтръпна от краткия пристъп на религиозен ужас, който така тормози атеистите."
"Боли само докато има болка - увери го лекарят"
"- И сега какво ще правиш със своя жалък миг?
- Ще продължа да го живея - усмихна се Кармоди - Точно за това са миговете."
Истинско удоволствие - концентрат!!! :) А за десерт - два чудни разказа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар