четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Вино от глухарчета \ Рей Бредбъри



'Когато е на седемнадесет, човек знае всичко. На двадесет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнадесет'








Лeтата от моето детство! Колко дълги бяха, като една цяла, различна, отделна и самостоятелна година, а дните бяха като седмици. Като прескачане в един нов, различен, цветен по един особен начин свят! Свят в който се случва толкова много, във всеки един момент. В който има толкова много хора, места и случки -  толкова сюрреализъм, където всичко е обвито в мистичност - от дървото в края на улицата, до самотната жена с котките от съседната пряка. Където радостта, среща тъгата, преплитат се, усукват се, танцуват и после се разделят и ти вече не си същия. Където всички чувства се гонят по поляните, боричкат се, търкалят се на кълбета, смеят се и плачат и не могат да решат, кое от тях да бъде първо почувствано. В летата, когато постепенно и бавно започваш да изплуваш от твоя детски свят и небрежно подаваш нос в реалността, с натрапчивото чувство 'колко си голям'!

Е това е само леко загатване на всичко, с което тази книга ме заля и ме накара да си спомня, да почувствам и да преживея отново! Не ми е любимото произведение на Бредбъри, но Бредбъри е изключителен! 


сряда, 13 октомври 2010 г.

Гейтуей\ Фредерик Пол

 "Tрудно е да си пиян при гравитация почти нула"

Най-дългата скука! Несмущавана от нищо, необезпокоявана и неподправена скука. Аз лично не виждам причината тази книга да носи наградите Хюго и Небюла и ако някой може да ми обясни - ще се съм много благодарна и някакси часовете, посветени на тези страници, няма да ми се виждат толкова пропиляни!

Изключително плоската фабула, разказана от първо лице (нещо, което само по себе си в 90% от случаите ме дразни достатъчно) се върти около изпълнените с напрежение и агресия разговори между нашия герой и неговия компютърен психоналитик, които имат за цел справянето му с чувството за вина, за любов и скритата хомосексуалност. Това, на фона на безкрайно повърхностния му разказ за неговото ежедневие на Гейтуей, което в съкратен вариант е "секс, секс, секс.... леле колко ме е страх да пътувам"... А нашия герой е толкова безличен, че не успява да те накара нито да го харесаш, нито да го намразиш достатъчно.

И така: цялото човешко съществуване се върти около  хитчиянците и тяхната култура - никой не е на ясно що за същества са те, как са изглеждали, с какво са се занимавали, как са дошли и как са си отишли - има само доста забавни догатки  - а от самите тях - ни вест ни кост "...продаваха една книжчица, остроумно озаглавена "Всичко, което знаем за хичиянците". Беше сто двадесет и осем страници - всичките празни".
Всеки втори на Земята, Венера и околията се стреми да забогатее достатъчно, че да отиде на Гейтуей, където да стане изследовател (много напомнящо на треската за злато) - да пътува с хичиянски кораби, за които не се знае къде точно отиват, как точно работят, колко гориво имат и какво е то и до къде ще стигне, да открива нови хичиянски артефакти, за които се знае също толкова и да стане още по-богат, освен ако не умре!
Единственият свеж полъх са множеството извадки от интервюта, научни описания или обикновени Гейтуейски обяви, които са равномерно пръснати из текста и целят, може би, по-пълно потапяне в атмосферата!  
А имало и Гейтуей II и III, пък и IV.... ааа не!