понеделник, 5 септември 2011 г.

Нулева зона\ Херберт Франке


Немска фантастика! Случва ми се за пръв път!
Всъщност идеята на романа съвсем не беше лоша, но не мога да кажа, че беше особено добре представена, за мен. Забелязва се известна многопластовост, която за съжаление на места води до хаотичност и размива представите за нещата, за света, за идеологията!
След ядрена трагедия, светът се е оказал разделен на две. Дългогодишните опити за контакт с всичко, което се намира отвъд стената -"Нулевата зона", остават безрезултатни, поради непрекъснатите нападения, които един ден мистериозно спират. Едва тогава бива изпратен екип, който да проучи зоната и тя да бъде подготвена за интеграцията към "Свободния свят". Всички са убедени в самоунищожението на хората, които са останали отвъд, но в деиствителност тяхното развитие е поело в коренно различна посока.
Франке показва едно утопично, свръхтехнологично общество, в което е осигурена максимална сигурност, здраве, достъп до всякакъв вид знание и материални блага. Парите и търговията са непознати и никой не е принуден да прави каквото и да било, а смъртта е нещо имагинерно.
Много интересно е разгледано до какво води всичко това и как гледат на него жителите на "Свободния свят", до колко свободен е той, както и какви могат да са различните аспекти на свободата!

понеделник, 4 юли 2011 г.

Токио:Отменен \ Рана Дасгупта

Това е вторият роман на автора, който излиза на българския пазар, но в действителност е дебютният му роман. И е доста различен от Соло. 

Това е един роман, който е различен от всичко. Отменен е полетът до Токио и група пътници остават в плен на летището, където трябва да прекарат нощта. А най-бързо минава времето в истории.... И така - всеки започва да разказва по някоя история. А историите са наистина необикновени, различни, уникални! Разказани действително от 13 различни човека, в 13 различни стила от 13 различни части на света и 13 различни епохи. Преплетени са притчи, приказки, истински случки, фантастични разкази, сюрреалистични разкази.... не, не всички водят до някаква поука, то няма и нужда, но всички трогват и всички по различен начин. Някои разкази се попиват автоматично от съзнанието, други по-трудно, а за трети си трябват дни храносмилане! Някои носят моментна наслада и се размиват в пространството, а други остават да тежат с дни...

Тази книга е точната противоположност на термина "комерсиална литература", тази книга наистина е написана от душата на автора и последното нещо, към което се е стремил той, е книгата да се хареса на читателя! Тази книга авторът е писал за себе си!

събота, 18 юни 2011 г.

Аномалия \ Людмила Филипова

Людмила Филипова за пореден път ме изумява. Всичките й книги са свързани с доста сериозни фактологични проучвания и всички са в коренно различни сфери, написни са в коренно различен стил, но определено всички сa ми направили особено добро впечатление! Тази не прави изключение. И не, тя не е българския Дан Браун!!!

Впечатли ме изключителната актуалност на информацията. Цитирани са статии и интервюта, публикувани едва април месец тази година, действителни и истински (гугълнати до една от мен:)) - за единадесет измерното хиперпространство, за създаването на IPv6 протокола, B2B интерфейса и глобализацията му, проекта CALO, "Умен прах", института по сингуларност и много други изледвания и опити, които предричат края на човешката ера, такава, каквато я познаваме. Представени са и доста изследвания на Нютон върху пророчествата в Книгата на Данаил и  Откровенията на Йоан, за които той смята, че хвърлят светлина върху естеството на второто пришествие.

Цялата тази фактология е вплетена в една доста жива и многопластова история.
Действието се развива във възможно най-близкото бъдеще - края на годината. Млада изледователка от Кеймбридж се опитва да разчете трудовете на Нютон, в които се смята, че има ключ към създаването на нов вид мрежа Ентернеум. Едно ново, научно прочитане на Библията, което предупреждава за Второто пришествие и за възникването на един нов вид.
По цял свят започват множество необясними явления и аномалии - изчезване на пощи, профили, изтичане на информация. Оживяват човешките мисли - светът се приготвя за Трета световна война. Ражда се един нов вид, един Франкенщайн от 21 век се бори да стане човек.

Неизбежно си зададох въпроса, дали действително нещата с Интернет не са излязли извън контрол и още по-неизбежно направих паралел с Инфотерма на Хиперион.

Кусури могат да се намерят много, но аз определено не искам! Четенето на книгата ми дотави страшно удоволствие, а края - умиление ;) Идеята за трейлъра  също съвсем не е лоша.

"Човек можеше да свикнe с всичко. И всичко, с което свикваше, му липсваше."

"...самотата винаги плаши хората,.Понякога повече от нещастието и смъртта."

вторник, 5 април 2011 г.

Подвижният замък на Хоул \ Даян Уейн Джоунс

Миг на вдетеняване.
Вярно, че таргетната група на този род книги е някъде 10-12 годишни хлапетии, но на мен определено ми достави страшно удоволствие.

Леко детински заплетена история за Хоул - напудрен и одорисан магьосник със странна репутация и неговия самонатресъл се помощник Майкъл, магически състарената Софи - госпожа "на всяка манджа мерудия", огнения демон Калцифер, злата Вещица от Пустошта и един подвижен замък с 2 стаи и  една врата, която води до три места (едното е Уелс). Магията е в състав: една чаена чаша вълшебство, една шепа разбити сърца, една идея реален свят, щипка мистерия, две - три дози романтика и.... хумор на вкус!

И звучи толкова Нийл-Геймъновски....

неделя, 27 март 2011 г.

"Сойка-присмехулка"\ Сюзан Колинс

Поемам дълбоко въздух и бавно и внимателно преглъщам разочарованието си.

След предните две изключително четивни, ненатоварващи и увликателни книги от трилогията "Игрите на глада",   това просто беше истински шок за мен. Толкова пошло, нереално, объркано и заблудено е всичко, че на места нагарча.

Катнис беше човекът, който ми се искаше на поступвам яко на всяка страница, а авторката на всеки ред. Главната героиня непрекъснато се мята в накакви душевни терзания, подхождащи единствено и само на човек, носещ се с бясна скорост по гребена на  вълната на хормоните. Кое ли безумно общество би искало такова същество за символ и опора. Дразнещ е и начина, по който върти на пръста си Геийл и Пийта, както и апатичното й поведение по време на битките и повърхностните й разсъждения.

Водят се някави смешни приготовления за бунт, разнообразени с още по-малоумни и нереални битки със сериозността на детска игра на "стражари и апаши". Но не! Битките направо са цвете, в сравнение с факта, че докато текат сраженията, отстрани се мотляви един снимачен екип, който снима нашата мома как се бие и е от съдбовно значение да присъства навсякъде. Тези моменти много добре се конкурират с подробните обяснения за грима и облеклото по време на бой...

Финалната битка е хаотична и недомислена, изпълнена с огромно количество ненужни смърти, докато смъртта, която трябваше да е крайно трогателна и въздействаща, не се усеща изобщо (даже, когато се върнах 2 страници назад, защото си мислех, че аз нещо съм пропуснала).

Тук навсякъде лъха на липса на идея!! Почти виждам авторката как седи с часове и си изсмуква абзаци от пръстите и после ги съшива с депел вълнен конец. Кулминацията на напъните е финалният опит за туист и още по-прозрачният завършек на историята.

Единственото утешение за изгубеното ми време от тази книга би било ако краят включваше смъртта на главната героиня или поне картинката, в началото на поста!!! Ето до къде стигнаха нещата.... 

Силно се надявам при писането на сценария за филма, нещата да бъдат поети от някой трезвомислещ сценарист!!

четвъртък, 17 март 2011 г.

Мравките \ Бернар Вербер


"Как да се направят четири равностранни триъгълника с шест кибритени клечки" 


Ето това вече е нещо различно! Не е съвсем трилър, колкото и да е вълнуващо, не е съвсем криминале, колкото и заплетени да са нещата, не е и точно фантастика, колкото и да е невероятно, не е и природонаучен разказ, колкото и много информация да дава за мравките и техния свят. Този роман е вичко това и много повече.

Действието се развива паралелно в два свята. Човешкия, където  около едно мазе се заплита все по-голяма мистерия и мравешкия, където се случват необикновенните неща. Там разстоянието се измерва в "глави",  времето в "градуси", а комуникацията става с помощта на молекули. 

В човешкия свят главни герои са членовете от семейството на Жонатан, който следва делото на вуйчо си Едмон - ентомолог странник. В мравешкия главни герои са 327-и мъжки, 56-а женска и 103 683-и безполов, които надушват странна конспирация и тръгват по следите й.

Всъщност Вербер ми отвори очите за един невероятен свят, които е тук много преди нас и ще посъществува още по-дълго, ние сме само един етап от тяхното развитие. Уникално явление е начина, по който тези същества действат като един организъм, без това да пречи на индивидуалността на всяка една мравка поотделно. Прекрасно и подробно е описан животът на обществото, комуникацията помежду им, целите и чисто физиологичните процеси, без това да се превърне в суховати страници от учебник по биология. 

Чувствах се, действително, все едно една седмица живеех в мравуняк и на моменти наистина не вярвах на очите си. Видях как мравките прогонват врабчета и лястовици и как дори успяват да убият пиле, което се опитва да нападне мравуняка - това го видях цветно и детайлно!!! Как действа един стар мравуняк и как се основава един нов, как мравките се учат от грешките си (които обикновенно струват няколко хиляди живота) и как еволюират, как воюват. Погледнах на света с мревешки поглед!!!

"Там където дебне опастността, често е най-сигурното място"

"Този, който пита е глупав пет минути, а този, който не пита, за цял живот"
"Ако противникът е по-силен от теб, действай така, че да излезеш извън неговия начин на действие"
"Колкото по-високо е препядствието, толкова повече то ни кара да надминаваме себе си"

"Наблюдавай къде противникът обича да нанася ударите си. Много често, това е неговото най-уязвимо място"

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Кралска Воля \ Амели Нотомб

Странно!
Доста различно от предната ми среща с Амели Нотомб.
Стилът е лековат, сюжетът простоват, като непрекъснато граничи с невъзможното, без да е фантастика.

Какво бихте направили, ако непознат позвъни на звънеца ви с молба за помощ, влезе в дома ви и вземе, че умре. Най-вероятно, със сигурност не това, което замисля нашият герой. Може би всичко е възможно, но не и да проработи този план.

Не мога да кажа, че не ми достави удоволствие четенето. Едно такова разтоварващо, като за почивка на мозъка, но не мога да отрека и натрапчивата липса на оригиналност във финала. Или просто всичко е толкова далече от обичайното и нормалното, че го прави оригинално....?

"Има ли по-хубава почивка от това да си починеш от себе си?

'Най-хубавите мечти се раждат по време на глупави занимания"

"Културата почива върху недоразумения."

неделя, 16 януари 2011 г.

Метро 2034 \ Дмитрий Глуховски

"Искам Чудо"

Tрябва да призная, че не очаквах това, когато започнах да чета книгата, но сега, когато приключих с четенето не мога да кажа, дали се раздвам или не от този факт. Хем очаквах много повече, хем никак не се чувствам разочарована. 
И да, това не е продължение на разказа за Артьом.

Това е същото метро, една година по-късно. Различна станция. "Севастополска" - прекъсната е връзката с останалите станции и се получава странно съобщение от "Тулска". Изпращат отряд (от трима)  да разберат какво е положението. Много скоро оцеляват само добрия ни познат от предната част Хънтър и един летописец с прякора Омир. По пътя се натъкват на девойката Александра, която току що е изгубила единствения си близък и която присъединяват към екипа. Много скоро се разбира действителната цел на мисита и факта, че всеки се нуждае от другия по някъкъв странен и необясним начин. Историята не е никак независима, защото доста от нещата са свързани със случилото се в първата част, има и доста общи персонажи.

За разлика от първата част, която се разказва от гледната точка на младежа Артьом, тук нещата са представени през доста по-философския поглед на "стареца" (60г.) Омир, от една страна, и разсъжденията на девойката, от друга. Доста по-застъпени са ретроспекциите от живота преди края на света и има доста повече лирични отклонения за човещината и тъмната страна, която спи във всеки от нас.
И тук чудовищата и уродливите болни хора не са достатъчно плътно обрисувани, не изглеждат  достатъчно реални, но пък със сигурност се усещат по-добре, отколкото в първата част.
Краят е трогателен.

"Страхът и ужасът изобщо не са едно и също нещо. Страхът пришпорва, кара те да действаш, да си изобретателен. Ужасът парализира тялото, спира мислите, лишава хората от всичко човешко."

" Настъпи епоха на безвремие."

"Надеждата е като кръв. Докато тече в жилите ти, си жив. Искам да се надявам"