неделя, 16 януари 2011 г.

Метро 2034 \ Дмитрий Глуховски

"Искам Чудо"

Tрябва да призная, че не очаквах това, когато започнах да чета книгата, но сега, когато приключих с четенето не мога да кажа, дали се раздвам или не от този факт. Хем очаквах много повече, хем никак не се чувствам разочарована. 
И да, това не е продължение на разказа за Артьом.

Това е същото метро, една година по-късно. Различна станция. "Севастополска" - прекъсната е връзката с останалите станции и се получава странно съобщение от "Тулска". Изпращат отряд (от трима)  да разберат какво е положението. Много скоро оцеляват само добрия ни познат от предната част Хънтър и един летописец с прякора Омир. По пътя се натъкват на девойката Александра, която току що е изгубила единствения си близък и която присъединяват към екипа. Много скоро се разбира действителната цел на мисита и факта, че всеки се нуждае от другия по някъкъв странен и необясним начин. Историята не е никак независима, защото доста от нещата са свързани със случилото се в първата част, има и доста общи персонажи.

За разлика от първата част, която се разказва от гледната точка на младежа Артьом, тук нещата са представени през доста по-философския поглед на "стареца" (60г.) Омир, от една страна, и разсъжденията на девойката, от друга. Доста по-застъпени са ретроспекциите от живота преди края на света и има доста повече лирични отклонения за човещината и тъмната страна, която спи във всеки от нас.
И тук чудовищата и уродливите болни хора не са достатъчно плътно обрисувани, не изглеждат  достатъчно реални, но пък със сигурност се усещат по-добре, отколкото в първата част.
Краят е трогателен.

"Страхът и ужасът изобщо не са едно и също нещо. Страхът пришпорва, кара те да действаш, да си изобретателен. Ужасът парализира тялото, спира мислите, лишава хората от всичко човешко."

" Настъпи епоха на безвремие."

"Надеждата е като кръв. Докато тече в жилите ти, си жив. Искам да се надявам"

Няма коментари:

Публикуване на коментар