сряда, 8 февруари 2012 г.

Стиг Ларшон

Дълго време се кумих над тази трилогия, но най-накрая се реших! Купих я за коледен подарък на баща ми.;))

Книгата я изгълтах за отрицателно време и сега седя и мисля с кое толкова много ми допадна. Стилът е непретенциозен, но издържан (макар и хаотичен на моменти) и интелигентен. Историята безспорно е интересна, но е и поднесена по изключително завладяващ и мистериозен начин. Преплитат се криминална история, посипана с два пръста прах и съвсем новички мръсни финансови афери.

Романът и героите му са съвсем истински, странни, с особеностите си и с нелогичните си на моменти постъпки - Микаел Блумквист е осъден за клевета, но за сметка на това честен и съвестен журналист - добряк. Малко след като понася удара от присъдата, той получава странно предложение от милионер на преклонна възраст, подплатено със сериозна сума като възнаграждение и още по-съблазнителен бонус под формата на информация. Самата задача е свързана с разследването на събития, случили се преди 40 години и е 100% causa perduta. Към изравянето на прашасала информация се присъединява  и Лисбет Саландер - изключително странна девойка, свикнала сама да се справя с живота, с помощта на изключително полезната си на моменти характеропатия и развитите си до съвършенство способности със съмнителна легалност - съвременен вариант на Пипи, както загатва авторът.

От тук нататък нещата не са съвсем такива, каквито изглеждат, въпреки че не са и съвсем като "гръм от ясно небе". Но!!! Определено липсва само едно нещо - скука;) Дори обмислях нов закон, според който трябва да е наказуемо да се прекъсне някой на 20 страници преди края на книгата

Освен всичко останало, се запознах и с живота в една, малко далечна за мен, дестинация - Швеция! Четейки почувствах, че живея в едни, съвсем поносими, в климатично отношениe, географски ширини, когато авторът описва сутринта, скована от -37 градусов студ, с последвалия обяд, когато времето омеква до -10;)) И сега щастливо отивам за изровя колата от преспата!!