четвъртък, 27 май 2010 г.

Let the right one in \ Йон Айвиде Лингвист

Седя и гледам бялото поле, страх ме е да напиша и дума, за да не разваля усещането! Очите ми се пълнят със сълзи, но не, не от тъга! Да говоря не мога! 
Да! Това са най-покъртителните 500 страници, на които попадам от мнооого години насам.
И не, това не е просто част от непрекъснато заливащите книжния пазар вампирски булшитове - това, дами и господа, това е Литература!

Това не е от книгите с любими герои, със сладникави реплики, слънчеви дни, влюбени погледи и въздишки! Тази книга е всичко останало.

Няма симпатия, има само болезнена, парадоксална емпатия.

Студени скандинавски дни и още по-студени нощи. Швеция, покрайнините на Стокхолм. Животът на предградията.  Отдадеността. Приятелството. Страданието. Самотата. Пиянството. Любовта. Нуждата. Копнежът. Извратеността. И!!! Удивително дълбоките психологични профили....
На Оскар - дете на разведени родители - обичайният обект на училищен тормоз, или пък не!
На Ели - с 220 годишна история, но дете, или пък не!
На Хокан - обсебен бедофил, нечовек, или пък не!
На групата местни пияндета, без живот, или пък не!
А зад всичко това има тоооолкова много, има нещо тооокова дълбоко и толкова реално и толкова живо и толкова (не)човешко! Да, това са нещата, които са там, дори и да няма вампир наоколо!!!


"Оскар се взря за секунди в очите му. И видя....себе си. Но много по-добър, по-красив, по-силен, отколкото се възприемаше. Погледнат с любов.
За секунди".........


А този човек (авторът) е бил илюзионист и комик..... !!!!

вторник, 25 май 2010 г.

С дъх на канела \ Никълъс Спаркс

Не, историята не е неочаквана, историята не е необичайна, няма нищо ново и специално.... Но, историята е дълбоко докосваща, изпълваща и запленяваща. Никълъс Спаркс, определено има талант в тази област. Определено може да обрисува героите си и да създаде невероятни образи - по безупречен начин, без досадно наблягане на външния вид.

Всичко започва началото на века - да, нашия век!
Той - бившото 'лошо момче' - отегчено от живота си и недоволно от всичко, грубиян, побойник. Минава през призмата на армията, където се сдобива  с нов чифт очи, с които да гледа на света. Успява да прогледне отвъд бившото раздранение и ненавист към баща си - неговия единствен роднина, с който преди много години скъсва връзката на всякакви взаимоотношения. 
Започва да разчита езика на усмивката и погледа. 

Тя - израстнала в бившо ранчо, под грижите на все още влюбените си един в друг родители. Прилежна отличничка, която обича конете и всички животни, участва в организаци за подпомагане на бедните - религиозна. Смята, че също през последните 2 години е успяла да намери себе си, минавайки през призмата на колежа.

Те - пълни противоположности, които най-закономерно се привличат като магнит. Любовта им е истинска, чиста, изгаряща..... обречена. Приятелството им е дълбоко и силно .... откровенно. Дългът към армията им дава по 2 седмици годишно. Дали това е достатъчно да се поддържа пламъка на любовта и дали действително очи които не виждат - забравят.

След доволно дългата раздяла.....
Тя - изпаднала във вихъра на живот, който е възможо най-далече от 'цветя и рози', следвайки мечтите си и в борба с всички обрати на съдбата.
Той - преживява ужаса на Ирак, намира отново пътя към баща си, един единствен път, същият, който ги разделя преди години. Научава, какво в действителност означава да обичаш....

Аз, фенът на буквалния превод, и това, той да се придържа максимално към това, какво авторът е искал да каже, а не как преводачът е видял нещата, съм излючително впечатлена от заглавието ('Dear John' в оригинал).
Но съм твърдо убедена, че авторът, определено, е  решен да не даде шанс на любовта в нито едно от произведенията си (или поне тези, с които аз съм запозната). А не бива така, не бива .....

А относно филма - амииии брутална гавра с историятa! За някои сценаристи.....само катран и пера ;))

понеделник, 17 май 2010 г.

Камуфлаж \ Джо Холдеман

Двама извънземни бродят по земята. Единият - Изменчивият съществува дълги години като различни същества - от планктон през бяла акула, делфин, докато най-накрая открива предизвикателството да бъдеш човек. Открива, че формата далеч не е всичко и започва да изучава човешката същност. Пробва всикчко - да си силния, да си слабия, всичко в ....секса, следва в университет (няколко пъти) и с времето все повече усеща човешкото.... осъзнава, че най-вероятно е от друга планета. Но това съвсем не му пречи  да открие и любовта. От време на време се възползва от способностите си, за да почива от натоварващата дейност да си човек и отново плува в океаните под формата на акула или просто прекарва известно време в хотелска стая под формата на телевизор.

Другият - Хамелеонът прекарва на земята хиляди години и изживява хиляди животи, но той винаги е човек и винаги зъл - войните са неговата страст - д-р Менгеле - сродна душа. Силно подозира, че  не е рожба на тази планета и активно търси себеподобни, с цел унищожението им, разбира се.

И двамата са привлечени от съобщението за откритието на странен обект, намерен в океана и преместен (с нечовешки усилия) в Самоа. Обект с неясен произход, неизвестен състав (ако е солиден - менделеевата таблица може и да измисли някое плутониеподобно решение, но ..... както изглежда той не е!) и странно поведение........ , в който се крие отговорът.

Малко свежи цитати:
* Предполагаше, че "Джими" е с около пет години по-малък от нея. Грешеше с няколко милиона.
*Колоезденето предизвиква дъждове-......- научно доказан  факт.

През 2005 година  книгата печели Nebula, като се състезава с 'Джонатан Стрейндж и мистър Норел' на Сузана Кларк, 'Пощоряване' на Тери Пратчет, както и "Polaris' на Джак Макдевит, 'Аir' на Geoff Ryman и 'Orphans of Chaos' на John C. Wright. Откровено казано с три от произведенията на съм запозната, но факта, че тази книга печели пред 'Пощоряване' и особено пред  'Джонатан Стрейндж и мистър Норел', е много съжалявам, но не мога да преглътна.
При всички положения, романът не блести като чудо на фантастиката - по-скоро е един средно статистически, лесночетивен и също толкова лесно забравим роман с елементи на фантастика.
 В съответните класации и номинации за наградата Hugo (по-добрата награда:)- даже не се и споменава - с право!

понеделник, 10 май 2010 г.

Париж 18 \ Мона Чобан

Някъде там в бъдещето - може би и не толкова далече, съществува един стерилен свят. В него живеят стерилни хора - биологично и душевно, кастрирани физически и емоционално.
Децата се раждат проговорили и проходили, естествено, по напълно изкуствен начин.
Свят на изчезналите думи (братовчед, емигрант), на изчезналите науки - история, на изчезналите местности - Балканите, на изчезналите книги....
Смехът е нещо отдавна забравено, също както и повечето други емоции, нещо странно, което като се появи, те кара да се чувсваш парадоксално. Във вестника: "в рубриката забавно....:ентусиасти сключиха граждански брак." Отдавна забравено е значението на думата "обичам".
Може би една творба за склонността на човечеството да преминава от кланов строй към абсолютна изолираност и усамотеност - където никой няма колеги, приятели, близки.

Усеща се лееек повей, който напомня за 1984 - за антиутопичната любов, вътрешния копнеж да си различен и страха да бъдеш такъв.

До тук всичко е добре. Идеята е добра, отлична даже, нооо според мен с твърде посредствено изпълнение. Светът е разхвърлян, не е жив, не свучи реално и правдоподобно. А разказът на привързаната към миналото млада дама (40г - всички са млади, докато не се споминат на 60г) звучи малко несвързано, пришито и не на място. Носталгията по отдавна забравените коледно-новогодишни празници, преминават и в кулинарни съвети, как да стъкмим коледна трапеза. Следва бегъл опит за разясняване, значението на любовта и леко самосъжалително признание за неуспешното приспособяване към новия свят, последвано от разкриването на диагнозата за автоимунното заболяване лупус (с епидемични наклонности???) - като тук извадката си е направо цитат от учебника по кожни болести..... безкрайно ненужно!  Всичко това е конспирация замислена с цел унищожаването на "стария тип хора"......
Съжалявам звучи ми твърде 2D, пък на места и 1D даже! Не изниква образ!