вторник, 25 май 2010 г.

С дъх на канела \ Никълъс Спаркс

Не, историята не е неочаквана, историята не е необичайна, няма нищо ново и специално.... Но, историята е дълбоко докосваща, изпълваща и запленяваща. Никълъс Спаркс, определено има талант в тази област. Определено може да обрисува героите си и да създаде невероятни образи - по безупречен начин, без досадно наблягане на външния вид.

Всичко започва началото на века - да, нашия век!
Той - бившото 'лошо момче' - отегчено от живота си и недоволно от всичко, грубиян, побойник. Минава през призмата на армията, където се сдобива  с нов чифт очи, с които да гледа на света. Успява да прогледне отвъд бившото раздранение и ненавист към баща си - неговия единствен роднина, с който преди много години скъсва връзката на всякакви взаимоотношения. 
Започва да разчита езика на усмивката и погледа. 

Тя - израстнала в бившо ранчо, под грижите на все още влюбените си един в друг родители. Прилежна отличничка, която обича конете и всички животни, участва в организаци за подпомагане на бедните - религиозна. Смята, че също през последните 2 години е успяла да намери себе си, минавайки през призмата на колежа.

Те - пълни противоположности, които най-закономерно се привличат като магнит. Любовта им е истинска, чиста, изгаряща..... обречена. Приятелството им е дълбоко и силно .... откровенно. Дългът към армията им дава по 2 седмици годишно. Дали това е достатъчно да се поддържа пламъка на любовта и дали действително очи които не виждат - забравят.

След доволно дългата раздяла.....
Тя - изпаднала във вихъра на живот, който е възможо най-далече от 'цветя и рози', следвайки мечтите си и в борба с всички обрати на съдбата.
Той - преживява ужаса на Ирак, намира отново пътя към баща си, един единствен път, същият, който ги разделя преди години. Научава, какво в действителност означава да обичаш....

Аз, фенът на буквалния превод, и това, той да се придържа максимално към това, какво авторът е искал да каже, а не как преводачът е видял нещата, съм излючително впечатлена от заглавието ('Dear John' в оригинал).
Но съм твърдо убедена, че авторът, определено, е  решен да не даде шанс на любовта в нито едно от произведенията си (или поне тези, с които аз съм запозната). А не бива така, не бива .....

А относно филма - амииии брутална гавра с историятa! За някои сценаристи.....само катран и пера ;))

Няма коментари:

Публикуване на коментар