МеждуСвят \ Нийл Геймън

Така! Как да го формулирам?
Това е една много приятна книжка с много интересни идеи.... и може би нямаше да ме подразни толкова много ако не беше написана от Геймън и даже може би щеше доста да ми хареса. Но!!! Аз знам, че този човек може много повече! Аз знам, как може да разгръща светове, да създава атмосфера, да извайва образи. А тук нещо се губи, стои сухо, неизпипано на места! Все едно е надраскана набързо идея върху салфетка в ресторант, а идеята е толкова страхотна...

Съществуват множество паралелни светове и във всеки един свят съществува един Бродещ, който може да минава между измеренията. Всички Бродещи си приличат, с малки отклонения - някои са момичета, други момчета, с крила, киборги, вълкоподобни, млади, стари.... и всички те в даден момент напускат света, от който произхождат и отиват в МеждуСвят, където участват в борбата за запазване на равновесието между науката и магията. 

Та, идеята е страхотна, краят е отворен за продължение, на което силно се надявам да му бъде вдъхнат повече живот!!

Затворникът от рая \ Карлос Руис Сафон

Не мога да скрия разочарованието си!
Все едно някой друг, а не Сафон,  е използвал случилото се в миналите две книги и имената на героите, за да скалъпи набързо тази....

Няма я дълбочината на разказа, няма я атмосферата, няма я мистерията и динамиката. Това са два, вмъкнати между другото, разказа, които обясняват връзката между предходните два романа "Сянката на вятъра" и "Играта на ангела", като същевременно се загатва за началото на един следващ роман, който евентуално ще завърши сагата. Да, ама спокойно тези разкази можеше да бъдат включени в обема на другите романи, без да бъдат отделяни в отделна книга, която да стои толкова сухо!!.

Тук отново обект на разказа е нашият стар познат от "Сянката на вятъра" Даниел Сампере и неговият живот след събитията от "Сянката на вятъра". Като отделен разказ е вмъкната изповедта на неговия приятел Фермин относно истината за неговото минало, както и за връзката на всички с Давид Мартин от втория роман "Играта на ангела", подтикнат от появата на стар негов познайник от затвора, който изчезва точно толкова безмислено (поне на този етап), колкото се и появява!

Е, разочароващо е!!!

Играта на Ангела \ Карлос Руис Сафон

За мен Карлос Руис Сафон е невероятен разказвач! С открехването на първата страница на книгата се усеща повей от дъха на Барселона! Онази Барселона от началото на миналия век, мрачна, мистериозна, леко изтупана от прахта на годините, но, същевременно, странно приветлива и гостоприемна. Като вехт сандък с пожълтели снимки от едно отдавна забравено минало.

В обикновения последователен разказ за живота на един млад писател, в началото на книгата,  постепенно се вплитат мистериозни, криминални, сантиментални и духовни нотки, които все повече се затягат, за да успеят накрая тотално да спрат дъха на читателя. Чудесно обрисувани образи, изваяни до последната бръчка на характера!

Давид Мартин е талантлив писател, който след множество кариерни лутания, получава необичайно предложение от парижки издател, като това променя облика на целия му досегашен живот. Той трябва да напише нова религия.  Едновременно с това се оплита в конците на сложното минало на предишния собственик на къщата, в която живее, опитва се да излезе на глава с новата си опърничава, самоназначила се асистентка, терзае се по единствената си любима, печели и губи приятелства.... докато не стига до дъното на нещата!

И тази прочувствена дълбока сантименталност, с която се говори за книгите....:)

Аз съм пратеникът / Маркъс Зюсак

Ами не! След "Крадецът на книги", просто не можех да подмина тази книга. Може би тайно очаквах нещо подобно, но коренно различното, което намерих, дълбоко ме трогна.

Ед Кенеди е един средно статистически никаквец, със средно статистически посредствен животец, в който нищо специално не се случва и никой не е специален. Докато един ден не става свидетел на обир на банка и.... започва да получава мистериозни карти с послания на тях. Всяка карта води до трима души, на които Ед осъзнава, че трябва да помогне. Как - той сам трябва да се досети!

Всичко е много простичко поднесено, но много дълбоко те потапя в живота на Ед, в живота на всеки един, до който той се докосва. И всички герой са реални, ти ги познаваш, да, не носят същите имена, но те са се докоснали и до твоя живот.... някога!

И трогателното е не това кой е пратеникът, а какво е посланието!

Някакси много се радвам, че прочетох тази книга! Благодаря г-н Зюсак ;)

Не мога да подмина и колко много книгата радва сама по себе си - като оформление, тя просто носи душа.... Благодаря "Пергамент Прес"!

И.... всяка прочетена дума си заслужава.... заради последните три!!!

Момиче на пружина\ Паоло Бачигалупи

Не мога да си кривя душата. Това определено беше едно много голямо и дълго литературно разочарование за мен. Да, замисълът е много добър. Светът след изчерпването на енергийните ресурси - когато всяка калория е важна, когато пружинковите механизми са алтернативата. Светът, осеян с човешките генетични експерименти, разкъсван от ужасяващи зарази, покосяващи както човека, така и хранителните му източници. И жега, влага, мизерия... Банкок.

 Всичко е прекрасно обрисувано, детайлно, подробно, но.... статично.

 Няма добра фабула, няма развитие, няма развръзка. Всичко е до болка обстоятелствено, без да дава достатъчна яснота. Описанията са твърде разтеглени, като същевременно оставят в читателя твърде много "ако-та" и "защо-та". Авторът на места така се е захласнал по описанието на този свят, че абсолютно е забравил за необходимостта от действие и от развитието му. Всичко започва, развива се и приключва стремглаво в рамките на последната 1/4 от романа, като оставя впечатление на прибързаност и припряност. 

Политическите интриги и заговори не са достатъчно изяснени. Сложното генно инженерство е примесено с елементарни технологии за добиване на енергия, с помощта на генномодифицирани слонове-мастодонти, а успоредно с пружинковите "Нови хора" значение има кармата и тук таме бродят непреродени духове...

Книгата определено има немалко достойнства, но ме остави със смесени чувсвтва на финала и усещане за празнота и незавършеност.

Преобърнатият свят\ Кристофър Прийст

Всъщност, доста добре разказана фантастика. Страхотна идея, разгъната плавно, но и достатъчно динамично.
Градът Земя се движи по релси. Градът не спира. След изминаването на няколко мили, старите релси се прибират, изкопават и се използват отново за изграждането на новия път. За града се грижат отделни гилдии, чиято цел е да поддържат движението на града към Оптимума, движението на север, движението, което не трябва да спира.
Хелуърд Ман е нашият герой, който израства и открива заедно с нас този необикновен свят, неговата социална структура, механизмът му на съществуване и истината за него, която.....
 Изобщо, земята не е това, което е, като и времето и пространството! Изкривяванията не са само в четвъртото измерение, но и в другите три.
Трудно е да се разкаже повече, без спойлове;)

Според мен, за истинското оценяване на книгата, човек трябва да има малко по-задълбочени математически познания и малко повече воля и желание да вникне в истинския замисъл на автора. И въпреки че всички герои и обстоятелства са само като притурки, които целят изясняването на основната идея, книгата е доволно интересна, увличаща и впечатляваща дори и за лаици в областта - като мен;))
Съжалявам, че авторът е толкова подценен на българския пазар. Мисля да дам шанс на най-новата му книга в оригинал...

Стиг Ларшон

Дълго време се кумих над тази трилогия, но най-накрая се реших! Купих я за коледен подарък на баща ми.;))

Книгата я изгълтах за отрицателно време и сега седя и мисля с кое толкова много ми допадна. Стилът е непретенциозен, но издържан (макар и хаотичен на моменти) и интелигентен. Историята безспорно е интересна, но е и поднесена по изключително завладяващ и мистериозен начин. Преплитат се криминална история, посипана с два пръста прах и съвсем новички мръсни финансови афери.

Романът и героите му са съвсем истински, странни, с особеностите си и с нелогичните си на моменти постъпки - Микаел Блумквист е осъден за клевета, но за сметка на това честен и съвестен журналист - добряк. Малко след като понася удара от присъдата, той получава странно предложение от милионер на преклонна възраст, подплатено със сериозна сума като възнаграждение и още по-съблазнителен бонус под формата на информация. Самата задача е свързана с разследването на събития, случили се преди 40 години и е 100% causa perduta. Към изравянето на прашасала информация се присъединява  и Лисбет Саландер - изключително странна девойка, свикнала сама да се справя с живота, с помощта на изключително полезната си на моменти характеропатия и развитите си до съвършенство способности със съмнителна легалност - съвременен вариант на Пипи, както загатва авторът.

От тук нататък нещата не са съвсем такива, каквито изглеждат, въпреки че не са и съвсем като "гръм от ясно небе". Но!!! Определено липсва само едно нещо - скука;) Дори обмислях нов закон, според който трябва да е наказуемо да се прекъсне някой на 20 страници преди края на книгата

Освен всичко останало, се запознах и с живота в една, малко далечна за мен, дестинация - Швеция! Четейки почувствах, че живея в едни, съвсем поносими, в климатично отношениe, географски ширини, когато авторът описва сутринта, скована от -37 градусов студ, с последвалия обяд, когато времето омеква до -10;)) И сега щастливо отивам за изровя колата от преспата!!