сряда, 21 ноември 2012 г.

Играта на Ангела \ Карлос Руис Сафон

За мен Карлос Руис Сафон е невероятен разказвач! С открехването на първата страница на книгата се усеща повей от дъха на Барселона! Онази Барселона от началото на миналия век, мрачна, мистериозна, леко изтупана от прахта на годините, но, същевременно, странно приветлива и гостоприемна. Като вехт сандък с пожълтели снимки от едно отдавна забравено минало.

В обикновения последователен разказ за живота на един млад писател, в началото на книгата,  постепенно се вплитат мистериозни, криминални, сантиментални и духовни нотки, които все повече се затягат, за да успеят накрая тотално да спрат дъха на читателя. Чудесно обрисувани образи, изваяни до последната бръчка на характера!

Давид Мартин е талантлив писател, който след множество кариерни лутания, получава необичайно предложение от парижки издател, като това променя облика на целия му досегашен живот. Той трябва да напише нова религия.  Едновременно с това се оплита в конците на сложното минало на предишния собственик на къщата, в която живее, опитва се да излезе на глава с новата си опърничава, самоназначила се асистентка, терзае се по единствената си любима, печели и губи приятелства.... докато не стига до дъното на нещата!

И тази прочувствена дълбока сантименталност, с която се говори за книгите....:)

Няма коментари:

Публикуване на коментар