вторник, 30 ноември 2010 г.

Никога, никъде, никой \ Нийл Гейман

"Някога получавала ли си всичко, което искаш? 
А после да разбереш, че всъщност не искаш това"


Определено понякога ми се иска да живея в свят измислен от Гейман. По някое време се хващам как завиждам на героите и се чудя защо пък и на мен не ми се случват такива неща. При Гейман всичко е едно такова измислено, но почти реално. 

И никой да не си мисли, че познава Лондон. Защото освен познатия Лондон, съществува и един, непознат за нас непрогледналите, Долен Лондон - пълен с приключения. 
Роджър Мейхю е проспериращ младеж, с добри кариерни перспективи, чудна годеница и обикновен средностатистически живот. Една вечер случайно се натъква на Дор - изпаднала в беда девойка от Долен Лондон, която отваря всяка врата и създава врати там, където ги няма (да поясня, ако някой не се е досетил от името). Нашият човек героично взима решението да й помогне и .... животът му вече никога няма да бъде същия. Започват страхотни приключения с множество обрати, разговори с плъхове, срещи с всякакви митични същества, зверове, ангели или обикновени смръдливци и мародери, както и твърде неприятни сблъсъци с реалността - която и да е тя!!!

И съвсем не рядко, и на мен ми се иска да съм Никога, Никъде, Никой :)


"Размишляваше кое е за предпочитане - да си болен или да си здрав и изобщо да не се радваш"

"Имаш добро сърце. Понякога това е достатъчно да те пази, където и да се намираш..... Но в повечето случаи не помага."

"Ричард отдавна подозираше, че събитията са бъзльовци: те не идваха поединично, а прииждаха на тълпи и внезапно скачаха отгоре му."

"ако някога направеха безпорядъка олимпийски спорт, той можеше да представя Англия"

"Очакваната продължителност на живота ми е колкото на муха еднодневка"

"Сипи малко вино!
Не мога, господине, нямам вина.
Абе кой те пита дали си виновен, ти ми сипи малко вино!"

"Не ме е страх от падането.... Страх ме е от момента, в който то свършва."

"Хората си мислят, че силата на болката зависи от силата на удара. Но не е така. Зависи от мястото."

вторник, 23 ноември 2010 г.

Метро 2033 \ Дмитрий Глуховски

Това се казва истински фантастичен кеф! Книгата ми доставяше страхотно удоволствие от първата до последната страница и почти не мога да се сетя за нещо, което да й липсва, но за това после.

Чудесно създадена  постапокалиптична история. Светът е опустошен от ядрена война (и не само), останали са малцина, добре укрити в Московското метро. Всяка станция се е превърнала в отделен град, с различна дейност, различни правила и разбирания за ден и нощ, различни възприятия за време. Московското метро е като олицетворение на целия свят, с различните политически възгледи, различните религиозни вярвания, с бедността и богатството! Всеки град се охранява като граница, а в тунелите между две станции дебне какво ли не!! Патроните са местната валута.

Нашето момче Артьом доста мистериозно получава задача, свързана със защитата на неговата станция  "ВДНХ". Нещо, за което е доволно неподготвен и нещо, пълно с множество неизвестни,  но да се откаже и дума не може да става. 
Пътя към целта се променя със всяка следваща стъпка. На всяка следваща станция попада на възможно най-подходящия в дадения момент, човек. Всеки един от спътниците му по един или друг начин му помага и всеки го обогатява с нещо. Доста често на помощ идва и самото провидение.
Да, този роман е различен. Преплитат се множество стилове. Редуват се чисто личностни драми с мистериозните слухове, които се носят от станция на станция, срещи с множество човешки и нечовешки създания, сблъсъци с няколо религии и още толкова политически възгледи, пренесени от повърхността и нововъзникнали. Съвсем не липсват и философски разсъждения. Мен особено ми харесаха наивните размисли на Артьом за наличието на Бог и теорията за Ленин и петолъчката. ;)

Като истински хорор фен, обаче, трябва да спомена, че романа за мен беше по-скоро интересен и увлекателен, но в никакъв случай не можа да ме накара да се притесня за нашия човек или да тръпна в очакване какво ще се случи! Не можах да почувствам и мрака, влагата, студа и ужаса. Просто нещата можеха да са маааалко по-ужасни, а тварите мааалко по-детайлно описани, защото иначе като идея бяха чудни. Но! Мисля, че края е добра компенсация за тези малко неволи. Останаха доста врати, които се надявам да се отворят в Метро 2034!

"Времето е като живак - разбиеш ли го, то пак ще се срастне, отново ще придобие цялост и неопределеност"

"Боже, какъв прекрасен свят погубихме!"

"Стените наоколо бяха изрисувани с кръстове, орли, лозунги и проклятия по адрес на всички, които не са руснаци. Последното малко озадачи Артьом, защото надписът беше на немски."

"Този, който има достатъчно храброст и търпение да се вглежда цял живот в мрака, пръв ще види проблясъка на светлина в него."

вторник, 9 ноември 2010 г.

Мидълсекс \ Джефри Юдженикс

Това е една много дълга история, в която се разказва за много пътища! Те изминават цяла една епоха и имат един завършек! Това е пътят на един ген, който през много премеждия стига от Турция до Америка. Пътят на няколко  неправилни връзки и на една дефектна хромозома. И пътят, който един човек изминава, в търсене на себе си.

Това е една история, която звучи като разказана от човек, който е постигнал пълен мир със себе си. Който е преживял доста и в крайна сметка се е обърнал назад, направил е равносметка и си е дал обяснение за всичко. За това колко относително нещо е пола, колко относително нещо са чувствата, колко парадоксално нещо е човешкият организъм и как липсата на един единствен ензим, променя всичко! За семейните тайни, премеждия, драми, любови и лъжи и за различните начини за оцеляване, които те намират. Но именно това, че главния герой е над нещата, прави разказа малко лишен от емоции. Чувства има, но те са празни, сиви, лишени от плътност.

Всъщност историята е малко странна и труднопреглътваема на моменти. Няма нищо завоалирано, нищо прикрито, нищо спестено, за да бъде прието по-лесно! А проследявайки всичките тези вътресемейни връзки, направо се чудя, как главния герой се е отървал само с половата обърквация! Трябваше да има поне 3-то око или 4-ти крак....

Не ми се беше случвало да се чудя за една книга, дали да я сложа в категория "it was ok" или "I really liked it"

"Едва ли битката можела да е по-опасна от подготовката за нея"

"Телевизорът заел мястото на разговорите..."

"къща в духа на комунизма - по-добра на теория, отколкото на практика"