петък, 25 юни 2010 г.

M Is for Magic \ Neil Gaiman

Амиии това си е Ниил Гийман. Само че, под формата на разкази.

Разказите са много, много различни - някои са добри, други по-малко, но при всички положения  всички са докосващи. Като цяло из книгата броди един мрачно-мистериозен дух, който поддържа кожата в леко настръхнало състояние през цялото време  и най-странно този вкус остава и в разказите, които нямат нищо общо с тайнството и мистериозността.
Брейй какво въображение, какво чудо, има този човек, да не говорим за богатството на речника му (което ми стопяваше лагерите на моменти:))!!!

И... малко цитатчета:
"I don't make the same mistakes twice. Hell, in my line of work I can't afford to make the same mistake once."
"I fell for her like suicide from а bridge"
"the egyptian beers were rich and flavorsome and thirst quenching. You could build pyramids after drinking that beer, and sometimes people did."

неделя, 13 юни 2010 г.

Разкази с неочакван край \ Роалд Дал

Определено бих казала, че съвсем не съм фен на сборниците разкази. Никога в един сборник, разказите не са на едно ниво и в крайна сметка, почти винаги, крайното ми усещане е някакси мъгливо, неясно, размазано и никога точно определено, свеждащо се до определението "абе става".
До този момент съм срещнала само 2 изключения. Първото е разказите на О'Хенри, които винаги препоръчвам с 2 ръце (просто, защото само толкова си имам), а второто изключение са разказите на Шекли "Недокоснат от човешки ръце", където отново всяка страница беше 100%-ово, чисто удоволствие. Това е изключение номер три.
О да! Това са същите онези разкази с неочакван край, които се излъчваха преди години по телевизията. Оказа се, че не малко от тях се били скрили из между мозъчните ми  гънки и малко по малко изплуваха, но ..... края винаги ми се губеше . Така че всеки разказ за мен си беше действително с неочакван край, ама наистина неочакван!
Много живо представени образи, събития атмосфера - всеки разказ ме грабваше буквалкно на третия ред и колкото повече нещата се задълбочаваха, толкова повече аз затаявах дъх, а колкото повече края наближаваше толкова по-бързо препусках по редовете... за да остана опулена, с увиснало чене на финала.
Неописуемо удоволствие е тази книга. А някъде из нета случайно съзрях "Още разкази с неочакван край" и доволно потрих ръце.

понеделник, 7 юни 2010 г.

Соло\ Рана Дасгупта

Пак по повод личното ми отношение към Man Booker  наградите, бях изключително очарована от начинаниято на сп. Гардиън за алтернативна читателска класация - not the booker prize - сродни души, един вид. Е, това е победителят в това начинание - вторият роман на Рана Дасгупта. Авторът е с индо-английски произход, живее и учи в Англия и през 2001 година се премества в Делхи, за да пише.
Бях много приятно изненадана, когато разбрах за издаването на книгата на български, при това толкова скоро, но за съжаление издателството не можа да успее с разпространението достатъчно време преди премиерата на книгата и гостуването на Рана Дасгупта в България и аз трябваше да отида леко неподготвена.

С какво е любопитна клигата ли? Ами хваща се един индо-англичанин и пише книга за България и.... резултатът съвсем не е лош, резултатът е направо удивителен. Самият автор няма претенции да е създал творба за България, той казва, че това е по-скоро книга за живота. И е прав.

Всъщност книгата се състои от две части:
Част първа.
Улрих (никой да не се демотивира от това звучно, типично българско име;), е близо сто годишен. Живее окаяно, осланяйки се на физическата и материална помощ от съседите си. Сляп е, но това не му пречи да се вгледа дълбоко в себе си и в живота си. Разказът е като филм, който е пуснат на бърз каданс, препускайки през българския 20-ти век и само от време на време се натиска копчето "play", за да се наблегне на даден момент, етап, период. Това е книга за  политическите промени, за войните, за хората,  тяхното мислене и съзнание и за един човешки живот, който преминава през всичко това. Погледът е невероятно добър и  може би действително от страни нещата се виждат най-добре и най-реално или просто безпристрастно. Книгата е написана суховато, но от това не се губи, нито част от чара й.
Малко цитатчета:
* Kaзваха: сега сме капиталисти. Ала Улрих съзираше наоколо само престъпност, издигната в принцип. Убийците и крадците завладяха цялото социално пространство, наричайки себе си бизнесмени и ощастливяваха хората с порнография.
*Ето какво е да живееш в несигурни времена с прекалено устойчиво минало (по повод  неволите покрай взривяването на мавзолея)

Част втора:
Tази част  е за човешките съдби, фантазии и преврати в живота.  Привидно отделни разкази за едно момче от едно българско село, близо до Русе, чиито живот е погребан и обречен. За едно момиче от Тбелиси, което по клоните на мафията и на случайността успява да изпълзи от мизерията и да осъществи отмъщението. Разкази и съдби, които в даден момент се сливат и дори се преплитат с фантазията на нашия приятел Улрих.

"Нещата от живота се случват на определено място и в определено време. Но остава голям излишък и къде да го съхраним, ако не в мечтите си?"

"Когато съм тъжна, искам да съм щатслива, но ако съм щастлива, се изморявм от щастието, защото е само илюзия"

Невероятно стойностен и дълбок роман, който докосва по един по-особен начин...!

сряда, 2 юни 2010 г.

Белият Тигър \ Аравинд Адига

Аз съм всеизвестен антифен на книгите, имали вземане-даване с наградите Ман Букър. Всеки път хващам книга, измъчвам се един определен период време, след това мрънкам и критикувам двойно по-дълъг период от време и в края на ритуала се заклевам никога повече да не си купувам такава книга и мнооого внимателно да оглеждам всеки път кориците, та да не го направя несъзнателно. Но.....минава още малко време и аз отново се оказвам с манбукърска книга в ръка. Е, сега разбрах какъв е смисълът на това - да открия опровержение на твърдението, че всички книги печелили Ман Букър просто не стават. И след толкова труд, пот и измъчени страници - успях! Това е книгата ;)

Изключително откровен разказ, който успя да ме потопи и в двата свята, от които е изтъкана Индия - и в Мрака и в Светлината. Много цветно описание на всичко индийско, на типичната храна за бедните и за богатите, типичните напитки, типичния манталитет и начин на мислене. А главният герой най-гостоприемно ме съпроводи по целия път на своята физическа и психическа метаморфоза.

Балрам Хаваи, роден в средностатистическо семейство в Лаксмангар (село в северна Индия), където водната биволица е на почит, а на децата даже няма време да се дават имена. Той е просто Мури (момче), докато учителя не го дарява с истинско име. Също толкова случайно получава и рожденна дата, като същевременно навършва и пълнолетие (просто има избори и това е необходимо).
Балрам е наистина различен, той е най-рядкото същество в джунглата, което се ражда веднъж на поколение, той е Белият тигър. Той знае, че може да е различен, той знае, че може повече.
Роден е с робска душа, наведена глава и съзнанието, че вечно ще слугува на някого и мечтае просто господарят да е по-добър. Балрам постепенно се изправя и физически и духовно. Душата му възстава и го превръща в заможния "предприемач".
Разказът в много отношения напомня на Смирненската 'Приказка за стълбата', а това как нещата се случват в Индия, много напомня на нашата действителност в не толкова далечното минало, пък и до днес.

Любими откъси:
"В моята страна хората спазват древния обичай да започват всяка история с молитва към някоя Висша сила. Предполагам, че аз също трябва да започна като целуна задника на някой бог.
Чий задник обаче? Толкова са много!
Мюсюлманите, например, имат един бог.
Християните имат трима.
А ние, индусите, имаме 36 000 000 божества.
Това прави общо 36 000 004 божествени задника, от които трябва да избирам."

"...не сте ли забелязали, че четиримата най-велики поети в света са мюсюлмани? В същото време всички мюсюлмани, които срещаш, са или неграмотни, или покрити от глава до пети с черна бурка, или се оглеждат за сграда, която да взривят?"

"Мечтите на богатите и мечтите на бедните - те никога не съвпадат, нали?
Вижте, бедните мечтаят цял живот да имат достатъчно храна и да изглеждат като богатите, А за какво мечтаят богатите?
Да отслабнат и да изглеждат като бедните."

"Хората от нашата страна все още чакат свободата да дойде отнякъде другаде - от джунглите, от планините, от Китай, от Пакистан...."

" трите основни болести на нашата страна: туфът, холерата и предизборната треска"

"курникът се пази отвътре"

 "Един ден някакъв барфамин, опитвайки се да надхитри Буда, го попитал: "Господарю, ти какъв - си човек или бог?"
Буда се усмихнал и отвърнал:" Нито едното, нито другото. Просто съм някой, който се е събудил, докато всички вие още спите.""

Силно препоръчвам и останалата 1/3 от книгата, която не успях да цитирам :)