понеделник, 7 юни 2010 г.

Соло\ Рана Дасгупта

Пак по повод личното ми отношение към Man Booker  наградите, бях изключително очарована от начинаниято на сп. Гардиън за алтернативна читателска класация - not the booker prize - сродни души, един вид. Е, това е победителят в това начинание - вторият роман на Рана Дасгупта. Авторът е с индо-английски произход, живее и учи в Англия и през 2001 година се премества в Делхи, за да пише.
Бях много приятно изненадана, когато разбрах за издаването на книгата на български, при това толкова скоро, но за съжаление издателството не можа да успее с разпространението достатъчно време преди премиерата на книгата и гостуването на Рана Дасгупта в България и аз трябваше да отида леко неподготвена.

С какво е любопитна клигата ли? Ами хваща се един индо-англичанин и пише книга за България и.... резултатът съвсем не е лош, резултатът е направо удивителен. Самият автор няма претенции да е създал творба за България, той казва, че това е по-скоро книга за живота. И е прав.

Всъщност книгата се състои от две части:
Част първа.
Улрих (никой да не се демотивира от това звучно, типично българско име;), е близо сто годишен. Живее окаяно, осланяйки се на физическата и материална помощ от съседите си. Сляп е, но това не му пречи да се вгледа дълбоко в себе си и в живота си. Разказът е като филм, който е пуснат на бърз каданс, препускайки през българския 20-ти век и само от време на време се натиска копчето "play", за да се наблегне на даден момент, етап, период. Това е книга за  политическите промени, за войните, за хората,  тяхното мислене и съзнание и за един човешки живот, който преминава през всичко това. Погледът е невероятно добър и  може би действително от страни нещата се виждат най-добре и най-реално или просто безпристрастно. Книгата е написана суховато, но от това не се губи, нито част от чара й.
Малко цитатчета:
* Kaзваха: сега сме капиталисти. Ала Улрих съзираше наоколо само престъпност, издигната в принцип. Убийците и крадците завладяха цялото социално пространство, наричайки себе си бизнесмени и ощастливяваха хората с порнография.
*Ето какво е да живееш в несигурни времена с прекалено устойчиво минало (по повод  неволите покрай взривяването на мавзолея)

Част втора:
Tази част  е за човешките съдби, фантазии и преврати в живота.  Привидно отделни разкази за едно момче от едно българско село, близо до Русе, чиито живот е погребан и обречен. За едно момиче от Тбелиси, което по клоните на мафията и на случайността успява да изпълзи от мизерията и да осъществи отмъщението. Разкази и съдби, които в даден момент се сливат и дори се преплитат с фантазията на нашия приятел Улрих.

"Нещата от живота се случват на определено място и в определено време. Но остава голям излишък и къде да го съхраним, ако не в мечтите си?"

"Когато съм тъжна, искам да съм щатслива, но ако съм щастлива, се изморявм от щастието, защото е само илюзия"

Невероятно стойностен и дълбок роман, който докосва по един по-особен начин...!

Няма коментари:

Публикуване на коментар