неделя, 25 април 2010 г.

The Graveyard Book / Nail Gaiman

Дали едно гробището е това, което си мислим, това, което виждаме..... ??? Съвсем не! В едно гробище, даже може да бъде отгледано едно живо дете! Не вярвате ли - значи трябва да прочетете задължително тази книга.

След убийството на цялото му семейство, 6 месечния Bod - съкратено от Nobody, оцелява и попада в старо неизползвано вече гробище, където отдавна починалите му обитатели решават, че ще се грижат за него и ще го пазят. Bod расте, учи азбуката, използвайки надгробните плочи, учи историята, такава, какватo я помнят гробищните обитатели - всички са ангажирани в неговото възпитание по един или друг начин. Bod  е все пак дете, което прави пакости, грешки, ходи там, където му е забрането, а родителите му - "Мистър и мисис Оуенс бяха умряли няколко стотин години преди да се реши, че е погрешно да се бият децата" - прилагат и други мерки в моменти на свръхбели, застрашаващи живота му. Получавайки защитата на гробището, той говори с духове, вижда в тъмното, учи и по-нетрадиционни неща - да изчезне и да се пренесе в нечии сънища, да всява страх, да минава през врати, като всичко това му помага да израстне и да жевее в този негов дом.
И си мисите, че в едно гробище има само духове, от които човек трябва да се бои? О не, не - това съвсем не е така - питайте Bod, или пък някой Jack!!!

Любими цитати:
"What's camouflage?"
"When something looks enough like something else that people watching don't know what it is they're looking at"

"If you dare nothing, then when the day is over, nothing is all you will have gained"

четвъртък, 15 април 2010 г.

Крадецът на книги \ Маркъс Зюсак

Германия 1939г. Смъртта разказва историята на едно дете. Дете, което трябва да се приспособи към света, към приемното семейство, към политическото положение, към загубата, към смъртта.

Като крайъгълни камъни в живота на момичето са представени книгите, с които тя се сдобива къде честно, къде недотам. Te всички съпровождат важните събития в живота й, чрез тях тя израства и със всеки един прочетен на глас или на ум ред, тя надгражда любовта си към думите. Любов, която става все по-голяма, за да се прелее във финалното "аз мразя думите", които са виновни за всичко. Да, по време на войната книгите спасяват многократно живота й и в прекия и в преносния смисъл. Благодарение на тях, тя съхранява себе си и Спомена за всичко онова, което се случва.

Изключително умело смъртта ни води по улиците на малкото градче и ни показва картините на приятелството, топлотата, добрината къде по-ясна, къде по-завоалирана, жертвата, тъгата, загубата, страданието, копнежа, чисто детските стремежи, мечти и игри. Показва ужасът на войната, игрите на случайността, до последнтата страница, до разтърсващия край, където човек никога не знае, какво губи когато печели.....
Разтърсващ разказ на една смърт, която винаги подценява или надценява хората, но рядко ги оценява, а на края сама признава "Аз съм обсебена от хората".

четвъртък, 8 април 2010 г.

Лявата ръка на мрака \ Урсула Ле Гуин

 E, не е лесно да създадеш свят. Свят различен от нашия, със своята природа и климат, със своите обитатели, поличитеска структура и особености. Тук тази задача е изпълнена чудесно.
Добре дошли на планетата Зима (Гетен). Няма ни най-малко съмнение, защо я наричат така. Обикновено температурата рядко се качва над 0 градуса по Фарехайт, а "в кархидейския се срещат.... 62 думи за различните видове състояния, времетраене и качества на снега". "В свят, където обичайният трапезен прибор е един малък уред, с който чупите леда, образувал се в напитката ви между две глътки, горещата бира е нещо, което свиквате да цените".

Действието върви, всъщност, малко бавно, тромавo и леко объркано - типично по генейски. За местните жители бързането е нещо непознато като действие, както и взимането на нещата твърде присърце - "нузут" - няма значение, е дума, която присъства доста често в разговорите. В хода на основното действие, много умело са вмъкнати истории, които дават по-добра представа за особеностите на този свят - от чисто атмосферните, до половите. Тук хората са двуполови, с изключение на малцина, които са избрали мъжката или женскате страна - извратените. Всички са подвластни на месечните си хормонални промени, само че в последния момент се разбира, кой ще е мъжът и кой жената (за нашия еднополов свят това звучи малко гейски;)), сексуалните взаимоотношения са също цилкични  - изпадат в кемър (за непрекъснатата възможност на човека за сексуална активност това звучи малко животински), но какво пък, така можеш да си 2 пъти майка и 3 пъти татко:), хората в кемър автоматично спират работа, пък и твърдят, че така се избягва голяма част от напрежението, конфликтите и престъпността - изнасилвания не съществуват и даже нямат дума за война!

Разказът се води от двама души: нашия землянин Генли Ай и местен кархидеец - Естравен. Землянинът е изпратен на планетата с мисията да убеди местните жители да се присъединят към Вселенския съюз на познатите светове, а съдбата на Естравен се оказва пряко свързана с делото на Пратеника.

Предвид съвременната литература и тенденциите, които много добре са описани в тази статия, този роман е един много свеж полъх от миналото. Напълно заслужени Хюго (1970) и Небюла (1969).

Още 2 любими цитата:

* Човек трябва сам да хвърля сянката си...
*.....когато дейността не принася полза, събирай сведения. Когато и сведенията не принасят полза, спи

петък, 2 април 2010 г.

Пътят \ Кормак Маккарти

Винаги съм се унасяла от действието в една книга. Кое как се случва, какво ще стане в следващия момент, каква е развръзката на историята, къде е истината всъщност, какво е било миналото, как е започнало всичко..... и колкото по-леко думите ме водят по тези стъпки, колкото по-завладяващи са те и колкото по-запленяващо е действието им, толкова по-впечатлена оставам от книгата!
Обикновено се възхищавам от страхотната история, невероятната фабула, уникалния обрат....., но твърде рядко  попадам на творба, която да може да ме пренесе истински в света, в който се случва всичко това!
Тази книга е нещо различно! История няма! Няма свят, героите нямат имена - те не са им необходими - те са само те - мъжът и момчето! "Всеки от тях беше целия свят за другия". Те нямат възраст. Няма време, няма часове, дни и месеци, които да имат значение. "Никога е твърде много време. Но момчето знаеше истината. Никога изобщо не е време".


Те вървят по Пътя - посока - юг и надежда - неумираща надежда и вяра в нещо неопределено, вяра, че ще има утре, че няма да умрат, не и днес.... Те не притежават нищо, освен себе си и един пистолет, който много скоро остава с един, вместо с два патрона, и момчето знае много точно какво да направи ако го заловят.
Диалозите са ИСТИНСКИ! Те са и злободневни, те са и дълбоки, те са и повърхностни подмятания, те са човешки! Няма пряка реч - всичко просто се случва.
И всичко е брутално реално! Този свят го усетих - краката ми усетиха черната пепел по пътя, видях оловното небе, студът минаваше през шевовете на дрехите ми, черният дъжд падаше непрестанно по лицето ми, а гладът дращеше от вътрешната страна на стомаха ми.
Препратките към миналото са изключително малко, почти липсват и са безкрайно кратки, но до болка истински - почти се виждат като проблясъци, прожектирани на стената от стара, пожълтяла и с безброй драскотини, от многократното гледане, лента..... все едно миналото почти  не е било реалност, но за сметка на това, със сигурност никога няма да бъде! "Въпрос: Каква е разликата между онова, което никога няма да бъде, и онова, което никога не е било?"


Врагът е също толкова реален! Врагът е човекът - онзи, който "не носи огъня", онзи, който в плен на глада, в стремежа за собственото си самосъхранение, може да изяде и собственото си новородено! Врагът е страшен, свитеп, непоколебим, гладен, истински!
Реакциите им са също толкова реални и човешки. Има пукнатини в безграничната вяра, има го самопризнанието, как понякога на мъжът му се иска всичко да свърши, има го, невъзможния за подтискане на моменти сърказъм, има я ожесточеността в борбата за храната за сина му и за неговото оцеляване, има я откровенността.
"Ти много ли си смел?
Средно.
Кое е най-смелото нещо, което някога си правил?
.....ставането ми тази сутрин!"
Има го и възпитанието и в постапокалиптичната реалност "Ако човек нарушава малките си обещания, ще наруши и големите."

Да, това е една от книгите, които човек носи дълго време в себе си! И нека се порадваме на птиците на плажа и на пъстървите в планинските потоци, докато още ги имаме и.... нека всички да носим огъня в себе си!