четвъртък, 15 април 2010 г.

Крадецът на книги \ Маркъс Зюсак

Германия 1939г. Смъртта разказва историята на едно дете. Дете, което трябва да се приспособи към света, към приемното семейство, към политическото положение, към загубата, към смъртта.

Като крайъгълни камъни в живота на момичето са представени книгите, с които тя се сдобива къде честно, къде недотам. Te всички съпровождат важните събития в живота й, чрез тях тя израства и със всеки един прочетен на глас или на ум ред, тя надгражда любовта си към думите. Любов, която става все по-голяма, за да се прелее във финалното "аз мразя думите", които са виновни за всичко. Да, по време на войната книгите спасяват многократно живота й и в прекия и в преносния смисъл. Благодарение на тях, тя съхранява себе си и Спомена за всичко онова, което се случва.

Изключително умело смъртта ни води по улиците на малкото градче и ни показва картините на приятелството, топлотата, добрината къде по-ясна, къде по-завоалирана, жертвата, тъгата, загубата, страданието, копнежа, чисто детските стремежи, мечти и игри. Показва ужасът на войната, игрите на случайността, до последнтата страница, до разтърсващия край, където човек никога не знае, какво губи когато печели.....
Разтърсващ разказ на една смърт, която винаги подценява или надценява хората, но рядко ги оценява, а на края сама признава "Аз съм обсебена от хората".

Няма коментари:

Публикуване на коментар