неделя, 27 март 2011 г.

"Сойка-присмехулка"\ Сюзан Колинс

Поемам дълбоко въздух и бавно и внимателно преглъщам разочарованието си.

След предните две изключително четивни, ненатоварващи и увликателни книги от трилогията "Игрите на глада",   това просто беше истински шок за мен. Толкова пошло, нереално, объркано и заблудено е всичко, че на места нагарча.

Катнис беше човекът, който ми се искаше на поступвам яко на всяка страница, а авторката на всеки ред. Главната героиня непрекъснато се мята в накакви душевни терзания, подхождащи единствено и само на човек, носещ се с бясна скорост по гребена на  вълната на хормоните. Кое ли безумно общество би искало такова същество за символ и опора. Дразнещ е и начина, по който върти на пръста си Геийл и Пийта, както и апатичното й поведение по време на битките и повърхностните й разсъждения.

Водят се някави смешни приготовления за бунт, разнообразени с още по-малоумни и нереални битки със сериозността на детска игра на "стражари и апаши". Но не! Битките направо са цвете, в сравнение с факта, че докато текат сраженията, отстрани се мотляви един снимачен екип, който снима нашата мома как се бие и е от съдбовно значение да присъства навсякъде. Тези моменти много добре се конкурират с подробните обяснения за грима и облеклото по време на бой...

Финалната битка е хаотична и недомислена, изпълнена с огромно количество ненужни смърти, докато смъртта, която трябваше да е крайно трогателна и въздействаща, не се усеща изобщо (даже, когато се върнах 2 страници назад, защото си мислех, че аз нещо съм пропуснала).

Тук навсякъде лъха на липса на идея!! Почти виждам авторката как седи с часове и си изсмуква абзаци от пръстите и после ги съшива с депел вълнен конец. Кулминацията на напъните е финалният опит за туист и още по-прозрачният завършек на историята.

Единственото утешение за изгубеното ми време от тази книга би било ако краят включваше смъртта на главната героиня или поне картинката, в началото на поста!!! Ето до къде стигнаха нещата.... 

Силно се надявам при писането на сценария за филма, нещата да бъдат поети от някой трезвомислещ сценарист!!

четвъртък, 17 март 2011 г.

Мравките \ Бернар Вербер


"Как да се направят четири равностранни триъгълника с шест кибритени клечки" 


Ето това вече е нещо различно! Не е съвсем трилър, колкото и да е вълнуващо, не е съвсем криминале, колкото и заплетени да са нещата, не е и точно фантастика, колкото и да е невероятно, не е и природонаучен разказ, колкото и много информация да дава за мравките и техния свят. Този роман е вичко това и много повече.

Действието се развива паралелно в два свята. Човешкия, където  около едно мазе се заплита все по-голяма мистерия и мравешкия, където се случват необикновенните неща. Там разстоянието се измерва в "глави",  времето в "градуси", а комуникацията става с помощта на молекули. 

В човешкия свят главни герои са членовете от семейството на Жонатан, който следва делото на вуйчо си Едмон - ентомолог странник. В мравешкия главни герои са 327-и мъжки, 56-а женска и 103 683-и безполов, които надушват странна конспирация и тръгват по следите й.

Всъщност Вербер ми отвори очите за един невероятен свят, които е тук много преди нас и ще посъществува още по-дълго, ние сме само един етап от тяхното развитие. Уникално явление е начина, по който тези същества действат като един организъм, без това да пречи на индивидуалността на всяка една мравка поотделно. Прекрасно и подробно е описан животът на обществото, комуникацията помежду им, целите и чисто физиологичните процеси, без това да се превърне в суховати страници от учебник по биология. 

Чувствах се, действително, все едно една седмица живеех в мравуняк и на моменти наистина не вярвах на очите си. Видях как мравките прогонват врабчета и лястовици и как дори успяват да убият пиле, което се опитва да нападне мравуняка - това го видях цветно и детайлно!!! Как действа един стар мравуняк и как се основава един нов, как мравките се учат от грешките си (които обикновенно струват няколко хиляди живота) и как еволюират, как воюват. Погледнах на света с мревешки поглед!!!

"Там където дебне опастността, често е най-сигурното място"

"Този, който пита е глупав пет минути, а този, който не пита, за цял живот"
"Ако противникът е по-силен от теб, действай така, че да излезеш извън неговия начин на действие"
"Колкото по-високо е препядствието, толкова повече то ни кара да надминаваме себе си"

"Наблюдавай къде противникът обича да нанася ударите си. Много често, това е неговото най-уязвимо място"