Краят на небесните господари \ Джон Броснан

И като за истински финал, нещата яко се завързават. Небесните господари си отиват един по един, а Майлоу и Ашли (в крайна фаза на изкукване) тръгват да търсят Шангри ла.

Следват тегави дни в Шангри Ла, космически разправии, я още един Майлоу, земни хора, морски хора, изкуствени интелекти в действие, нападения от едни, втори, трети!, "сложни" тактики, всички на едно място, един осакатен, един изяден, копнежи за власт, копнежи за секс и накрая ...... еее няма да кажа кой е убиеца...
Всъщност и самия разказ на книгата е напълно излишен, но за сметка на това е и точно толкова информативен ;)

Страхотна трилогия, много, ама много добра. Увлекателна, без излишни разтягания на лукуми, с цел достигане на обем, без засукани и претенциозни фрази, а същевременно пълна с доста оригинални хрумвания.  Определено препоръчвам с две ръце!!!.

Войната на Небесните господари \Джон Браснан

След триумфалния край на предната книга, тук сагата продължава.

Наш'та Джан владее половината небесни господари и се бори за живота на планетата и спасението й от пустошта. Има, естeствено, и такива, които не са съгласни с нейните идеи и се обединяват с цел да я унищожат. Междувременно някои изкуствени интелекти превъртат, някои умрели се завръщат, изникват нови оцелели територии (Шангри Ла), пълни с щастливи безполови хора - Елои, от които избягва единствения нормален, кръстил се на Робин Хут -"случайна грешка в репродукцията". Oн влиза в калабалъка, с политическта ориентация на фурнаджийска лопата иии... войната започва. 

Сагата се задълбочава, а удоволствието от четенето си е все толкова голямо:))
Я да видим какво става нататък...

Невромантик\ Уилям Гибсън

Написан през 1984 година, романът се счита за първ от жанра на хиберпънка (въпреки че терминът се среща за пръв път в разказа  на Брус Бетке "Cyberpunk!"). Това е някакси прадядото на 'Матрицата', а Уилям Гибсън, своего рода, е пророкът предрекъл появата на интернет.

Честно казано, борбата с книгата съвсем не беше лека. За мен романът беше много сложен в стилистично отношение и определено ще послъжа ако кажа, че по време на четенето съм изпитала особено удоволствие. Всъщносът, действителното удоволствие изпитах на края, скед последното изречение, което пък беше премесено с истинско чувство на световъртеж. Наистина имах усещането, че на моменти синапсите между невроните даваха на късо и изкачаха искри. Всъщност прочетох книгата един път и половина, тъй като на всяка втора страница се връщах да препрочета предишната, с натрапчивото чувство, че нещо съм изпуснала, а сега съм сигурна, че още едно препрочитане си е направо задълнително.

Реалността на земята след около стотина години. Много реалистично звучащи упадък, сивота, пошлост и синтетика (защото ние направо натам си тичаме).
Кейс е бивш кибер-жокей - най-добрия, до момента, в който не решава да краде от работодателя си, а той не му се отплаща с поопържване на нервните окончания, необходими му за взлизане в киберпространството, с помощта на специален токсин - екстра руско производство! По настоящем безсмислено съществуващ пияница, фен на дрогата.
Е всичко започва, когато го открива Моли - смъртоностна мацка, с остриета под ноктите и специални зрителни импланти, с които освен, че вижда всичко, знае и точния час, благодарение на часовника, в долния ъгъл на зрителното й поле. Нейния работодател иска да наеме Кейс за изключително опасна задача, като в замяна предлага да му помогне с проблема с нервончетата.
Всичко се заплита в една мрежа от кибер и реалност, в която не е съвсем ясно кой кой е, малко коопоративен шпионаж и интриги, няколко изкуствени интелекта и мноого включване и изключване.

Цитатчета:

"все едно аз да притежавам мозъка ти и всичко, каквото знаеш, а мислите ти да имат швейцарско гражданство"

"-О, Господи - тихо каза Моли, изпразнила вече чинията си. Дай ми и твоето. Знаеш ли колко струва? - Отглеждат животното с години, преди да го убият. Това месо не е расло в биована."

И една симпатична статия на тема развитието и еволюцията на хибера и пънка!!!