Измеренията на Чудесата \ Робърт Шекли

 Не, не, не! Никой не може да ме убеди, че на Дъглас Адамс идеята за "Пътеводителя" му е хрумнала ей така, без да е чел тази книга преди това. Абсурд!!
Стилът е толкова, толкова еднакъв, а уникален сам по себе си, че дори във вселенския, междугалактически карамбол от случайности, е невъзможно да попадне едновременно (последователно) и независимо в съзнанието на двама писатели от една планета!!
А книгата е толкова свежа, различна (преди  'стопаджията') и откровено вдъхновяваща!!

Един слънчев ден Кармоди печели от Междугалактическата Лотария и единственото нещо, което трябва да направи е да отиде до Галактическия център и да си я вземе. Само дето той не е този, който трябва да спечели и освен това да  си задържи печалбата, има само един дребен проблем - единствено остава да разбере Къде, Кога и Коя е Земята, за да се прибере.

Е от тук следва препускане по най-безумните планети, с още по-безумни обитатели и кретенско абсурдно забавни случки. И само какви диалози... раз-търс-ва-щи - тресеш се от смях от първата до последната страница -истински забавни, парадоксални и някакси по своему истинни. А Наградата ...ах проклетата награда :))

"  - Значи сте чуждоземно млекопитаещо от бъдещето. а?

   - Така излиза - потвърди Кармоди. - А вие сте местно влечуго от миналото.

   - Никога не съм се възприемал по този начин. - учуди се Борг" (Т-рекс иначе)

" - Къде съм?

  - Чиновникът не ви ли каза, когато влизахте?

  - Не видях никакъв чиновник. Аз и себе си не видях да влизам!"

"Добре ми звучи - рече Кармоди точно с гласа на Наполеон, когато разглеждал предложенията на Ней как да разположат войските преди битката при Ватерло"

"Пътуването беше кратко, не повече от Мигновеността плюс една микросекунда на квадрат"

"Изтръпна от краткия пристъп на религиозен ужас, който така тормози атеистите."

"Боли само докато има болка - увери го лекарят"

"- И сега какво ще правиш със своя жалък миг?

 - Ще продължа да го живея - усмихна се Кармоди - Точно за това са миговете."

Истинско удоволствие - концентрат!!! :) А за десерт - два чудни разказа!

Черният обелиск

Германия. Още се носи мирисът на прясно отминалата първа световна война. Инфлацията е смазваща, марките се обезценяват с шеметна скорост. Заплатите се изплащат 2 пъти дневно с последваща половинчасова почивка, за да могат парите да се похарчат, преди стойността им да се изпари и да стават единствено за тапети и подпалки. Оцеляването граничи с невъзможното. Самоубийството е решение за мнозина.

На фона на всичко това, животът някакси парадоксално продължава, описан чрез ежедневието на  един погребален агент, търговията на надгробни камъни в момент на криза и човешките капризи и изисквания и в смъртта. Традиционни обяди, гулаш, нощни заведения и философски разговори за смисъла на всичко. Преплетено с една любов по време на шизофрения или колко чиста и красива, всъщност,  може да е една болна душа и колко относителни са нещата. Смесено с добре премерена доза цинизъм и абсолютно 100% -ов реализъм.

Всичко това с остатъчен привкус на непреходност - размислите на един човек от началото на века, които на моменти си сигурен, че могат да бъдат твоите собствени.

"Един ден в седмицата инфлацията е в застой. Бог сигурно не е мислил за това, като е създал неделята"

"Хайнрих ни отправя поглед, изпълнен с предизвикателство; мъртвите риби по някой път имат такова изражение"

"...смъртта на един човек е всякога смърт, а смъртта на два милиона е винаги само статистика"

"ножът не може сам да се пореже"

"аз пия ракия. от виното само изтрезнявам"

"собствеността създава усет за ред"

Много мрачно и тежко на моменти, но откровено - най-ведрият роман на Ремарк!

Седмата вълна \ Даниел Глатауер

„Писането е като целувка, но без устни. Писането е целувка между два интелекта.“

Тази книга ме чака, може би, повече от шест месеца. Просто предната (Лекарство против северния вятър) ме трогна твърде много и от тази ме беше... добре де  - страх.  Не е редно да се четат продълженията на нещата, които са били толкова впечатляващи. Не, всъщност трябва да бъде забранено създаването им....

Та този петък следобед, единственото усещане, което имах е, че трябва да прочета именно това. Седнах в 3 и в 8 вече бях готова и пиех бира №1 и не случайно е №1.....

Относно "Северния вятър" -  определено ми допадна!

История, разказана чрез е-мейлите, които двама, случайно запознали се в интернет, души си разменят в продължение на около година и никога не се срещат.

Уникално добре пресъздадена ескалация на чувствата, настроението и напрежението. Уникално добър разказ за виртуалния образ, който съществува някъде там, зад някой екран, който живее, смее се, плаче и тръпне в очакване на твоите редове. Образ, който даже не е необходимо да има реални очертания. Да можеш да видиш човек, без да го познаваш. Разказ за чувсвтото да си отвориш пощата и 'Писмото' да е там, или пък да го няма. Как един ред, дума, а дори и буква биха били достатъчни за усмивка, удоволетворение, щастие.....

Разказ и малко за невъзможната любов и почти болезнения копнеж..... а той дали би бил същия ако всичко беше позволено - и срещата и допира и целувката..... а колко дълго?

И колко несправедлив финал..(направо ме стесна :), но идеален - кому са нужни продължения!!! Това ме спираше и да хвана и втората книга (не, че не си я купих с излизането й) - бях 100% сигурна, че ще си разваля хубавото усещане...

Та да, Еми и Лео пак са тук. С една идея по-различен семеен статус!

Запазен е същият епистоларен стил. Хладнината, която се усеща в първите мейли бързо се стопява и се връща предишния хумор, подправен с неприкрит сърказъм,  ревност и наивен опит за прикрита страст. Тук нещата вече минават и offline, където всяка среща е "за последно". Но пак, между редовете се чувства силата на връзката, която героите имат помежду си.

И колко болезнено трогателни моменти...., с които всъщност книгата е ценна за мен! А относно финала - еххх а аз се опитах да избягам от фантастиката!!!

"Човек трябва да се пази от седмата вълна! Защото тя е необременена, необвързана и буйна. Отмива всичко и обновява. След нея нещата се променят. Към по-добро или към по-лошо? Това могат да кажат само онези, които са се осмелили да застанат на пътя й."

Стига с тази бира - ще си сипя уиски!!! ;)

Хиперион\ Дан Симънс

Да! Много сполучливо наричат "Хипрерион" космическа опера. Докато четях книгата имах точно чувството, че съм на опера. Няколко чудесни завладяващи арии, други безнадеждно преспивни, трети едни тегави, тегави (вагнерови, примерно). На финала на книгата имах  натрапчивото чувство, че съм си тръгнала по време на антракта и не съм разбрала как свършва историята.

А тя е: с дърволета  "Игдразил " пътуват избраните да участват в поклонението на Шрайкa, достигат крайната си цел - Хиперион и се запътват към тъй заветната среща. В хода на пътуването, всеки разказва своята история, какво го свързва с Хиперион, с Гробниците на времето и с Шрайка. Хмм колко прозаично звучи само.... а реално е точно обратното!!!

Всъщност, разказите са уникално написани - в коренно различен стил фантастика. Те действително се усещат като историите на седем различни човека, толкова многопластови, толкова истински, с толкова различна динамика. Световете са толкова живо описани, че почти се усеща разликата в гравитацията...., а от всякъде се просмуква някакъв вид носталгия, която все едно е един от героите в разказите.

A сега стъпвам здраво с двата крака на "Старата земя" и заявявам, че явно аз съвсем не съм фен на многословието, което тук, на моменти, едвам издържах. Имам остра алергия към логореята и съм върл привърженик на лаконизма. Сигурна съм, че ако се ореже 1/5 от текста на места, липсите хич няма и да се усетят, а книгата ще бъде още по-гениална:)) И също така съм сигурна, че надали друг път ще се подхлъзна по някоя многотомна сага с обща дължина един билион страници и безброй думи - чист пълнеж... мммне!!!

И в крайна сметка, Хиперион е една истинска кука от около 500 страници, която веднъж захапана е много трудно да не се озовеш в ръцете на "Падането на Хиперион" - така и ще стане , пусто му любопитство - I'm hooked ;)

А! И да не забравя да споделя, че на този етап нямам нищо против монтирането на телепортационен портал на нашата планета :))

Краят на небесните господари \ Джон Броснан

И като за истински финал, нещата яко се завързават. Небесните господари си отиват един по един, а Майлоу и Ашли (в крайна фаза на изкукване) тръгват да търсят Шангри ла.

Следват тегави дни в Шангри Ла, космически разправии, я още един Майлоу, земни хора, морски хора, изкуствени интелекти в действие, нападения от едни, втори, трети!, "сложни" тактики, всички на едно място, един осакатен, един изяден, копнежи за власт, копнежи за секс и накрая ...... еее няма да кажа кой е убиеца...
Всъщност и самия разказ на книгата е напълно излишен, но за сметка на това е и точно толкова информативен ;)

Страхотна трилогия, много, ама много добра. Увлекателна, без излишни разтягания на лукуми, с цел достигане на обем, без засукани и претенциозни фрази, а същевременно пълна с доста оригинални хрумвания.  Определено препоръчвам с две ръце!!!.

Войната на Небесните господари \Джон Браснан

След триумфалния край на предната книга, тук сагата продължава.

Наш'та Джан владее половината небесни господари и се бори за живота на планетата и спасението й от пустошта. Има, естeствено, и такива, които не са съгласни с нейните идеи и се обединяват с цел да я унищожат. Междувременно някои изкуствени интелекти превъртат, някои умрели се завръщат, изникват нови оцелели територии (Шангри Ла), пълни с щастливи безполови хора - Елои, от които избягва единствения нормален, кръстил се на Робин Хут -"случайна грешка в репродукцията". Oн влиза в калабалъка, с политическта ориентация на фурнаджийска лопата иии... войната започва. 

Сагата се задълбочава, а удоволствието от четенето си е все толкова голямо:))
Я да видим какво става нататък...

Невромантик\ Уилям Гибсън

Написан през 1984 година, романът се счита за първ от жанра на хиберпънка (въпреки че терминът се среща за пръв път в разказа  на Брус Бетке "Cyberpunk!"). Това е някакси прадядото на 'Матрицата', а Уилям Гибсън, своего рода, е пророкът предрекъл появата на интернет.

Честно казано, борбата с книгата съвсем не беше лека. За мен романът беше много сложен в стилистично отношение и определено ще послъжа ако кажа, че по време на четенето съм изпитала особено удоволствие. Всъщносът, действителното удоволствие изпитах на края, скед последното изречение, което пък беше премесено с истинско чувство на световъртеж. Наистина имах усещането, че на моменти синапсите между невроните даваха на късо и изкачаха искри. Всъщност прочетох книгата един път и половина, тъй като на всяка втора страница се връщах да препрочета предишната, с натрапчивото чувство, че нещо съм изпуснала, а сега съм сигурна, че още едно препрочитане си е направо задълнително.

Реалността на земята след около стотина години. Много реалистично звучащи упадък, сивота, пошлост и синтетика (защото ние направо натам си тичаме).
Кейс е бивш кибер-жокей - най-добрия, до момента, в който не решава да краде от работодателя си, а той не му се отплаща с поопържване на нервните окончания, необходими му за взлизане в киберпространството, с помощта на специален токсин - екстра руско производство! По настоящем безсмислено съществуващ пияница, фен на дрогата.
Е всичко започва, когато го открива Моли - смъртоностна мацка, с остриета под ноктите и специални зрителни импланти, с които освен, че вижда всичко, знае и точния час, благодарение на часовника, в долния ъгъл на зрителното й поле. Нейния работодател иска да наеме Кейс за изключително опасна задача, като в замяна предлага да му помогне с проблема с нервончетата.
Всичко се заплита в една мрежа от кибер и реалност, в която не е съвсем ясно кой кой е, малко коопоративен шпионаж и интриги, няколко изкуствени интелекта и мноого включване и изключване.

Цитатчета:

"все едно аз да притежавам мозъка ти и всичко, каквото знаеш, а мислите ти да имат швейцарско гражданство"

"-О, Господи - тихо каза Моли, изпразнила вече чинията си. Дай ми и твоето. Знаеш ли колко струва? - Отглеждат животното с години, преди да го убият. Това месо не е расло в биована."

И една симпатична статия на тема развитието и еволюцията на хибера и пънка!!!