Краят на небесните господари \ Джон Броснан

И като за истински финал, нещата яко се завързават. Небесните господари си отиват един по един, а Майлоу и Ашли (в крайна фаза на изкукване) тръгват да търсят Шангри ла.

Следват тегави дни в Шангри Ла, космически разправии, я още един Майлоу, земни хора, морски хора, изкуствени интелекти в действие, нападения от едни, втори, трети!, "сложни" тактики, всички на едно място, един осакатен, един изяден, копнежи за власт, копнежи за секс и накрая ...... еее няма да кажа кой е убиеца...
Всъщност и самия разказ на книгата е напълно излишен, но за сметка на това е и точно толкова информативен ;)

Страхотна трилогия, много, ама много добра. Увлекателна, без излишни разтягания на лукуми, с цел достигане на обем, без засукани и претенциозни фрази, а същевременно пълна с доста оригинални хрумвания.  Определено препоръчвам с две ръце!!!.

Войната на Небесните господари \Джон Браснан

След триумфалния край на предната книга, тук сагата продължава.

Наш'та Джан владее половината небесни господари и се бори за живота на планетата и спасението й от пустошта. Има, естeствено, и такива, които не са съгласни с нейните идеи и се обединяват с цел да я унищожат. Междувременно някои изкуствени интелекти превъртат, някои умрели се завръщат, изникват нови оцелели територии (Шангри Ла), пълни с щастливи безполови хора - Елои, от които избягва единствения нормален, кръстил се на Робин Хут -"случайна грешка в репродукцията". Oн влиза в калабалъка, с политическта ориентация на фурнаджийска лопата иии... войната започва. 

Сагата се задълбочава, а удоволствието от четенето си е все толкова голямо:))
Я да видим какво става нататък...

Невромантик\ Уилям Гибсън

Написан през 1984 година, романът се счита за първ от жанра на хиберпънка (въпреки че терминът се среща за пръв път в разказа  на Брус Бетке "Cyberpunk!"). Това е някакси прадядото на 'Матрицата', а Уилям Гибсън, своего рода, е пророкът предрекъл появата на интернет.

Честно казано, борбата с книгата съвсем не беше лека. За мен романът беше много сложен в стилистично отношение и определено ще послъжа ако кажа, че по време на четенето съм изпитала особено удоволствие. Всъщносът, действителното удоволствие изпитах на края, скед последното изречение, което пък беше премесено с истинско чувство на световъртеж. Наистина имах усещането, че на моменти синапсите между невроните даваха на късо и изкачаха искри. Всъщност прочетох книгата един път и половина, тъй като на всяка втора страница се връщах да препрочета предишната, с натрапчивото чувство, че нещо съм изпуснала, а сега съм сигурна, че още едно препрочитане си е направо задълнително.

Реалността на земята след около стотина години. Много реалистично звучащи упадък, сивота, пошлост и синтетика (защото ние направо натам си тичаме).
Кейс е бивш кибер-жокей - най-добрия, до момента, в който не решава да краде от работодателя си, а той не му се отплаща с поопържване на нервните окончания, необходими му за взлизане в киберпространството, с помощта на специален токсин - екстра руско производство! По настоящем безсмислено съществуващ пияница, фен на дрогата.
Е всичко започва, когато го открива Моли - смъртоностна мацка, с остриета под ноктите и специални зрителни импланти, с които освен, че вижда всичко, знае и точния час, благодарение на часовника, в долния ъгъл на зрителното й поле. Нейния работодател иска да наеме Кейс за изключително опасна задача, като в замяна предлага да му помогне с проблема с нервончетата.
Всичко се заплита в една мрежа от кибер и реалност, в която не е съвсем ясно кой кой е, малко коопоративен шпионаж и интриги, няколко изкуствени интелекта и мноого включване и изключване.

Цитатчета:

"все едно аз да притежавам мозъка ти и всичко, каквото знаеш, а мислите ти да имат швейцарско гражданство"

"-О, Господи - тихо каза Моли, изпразнила вече чинията си. Дай ми и твоето. Знаеш ли колко струва? - Отглеждат животното с години, преди да го убият. Това месо не е расло в биована."

И една симпатична статия на тема развитието и еволюцията на хибера и пънка!!!

Небесните господари\ Джон Броснан

Това всъщност е първата книга от трилогията за Небесните господари, написана през '88 и  издадерна в бг още по времето, когато Вузев се занимаваха сериозно с издателската си  дейност.

Всъщност не бих казала, че книгата е нещо изключително в сферата на фантастиката, но на мен четенето ми достави страхотно удоволствие, действието беше достатъчно динамично и унасящо, а светът достатъчно цветно представен.

Постапокалиптична реалност, в която Земята се намира след 'генетичните войни'. През вековете хората са се поунесли в генетичното си осъвършенстване, своето и на природата - ГМО-та бродят посевместно.  Хората живеят около 200 години +/- 5, размножават се на всеки 20  и са преборили проблема със стареенето. Някои са се направили безсмъртни и носят в себе си спомена за  миналото и истинската история. Земята е покрита от пустош - унищожителни гъби и странни хибриди между дървета и хищници. Оцелели са само малко, обособени и все още плодородни райони, които се обработват от хората, живеещи на земята. В небето бродят творения средни между дирижабъли и космически кораби - Небесните господари, които държат в подчинение 'земните червеи' и събират блага от тях.
Докато нещата не започват да се променят.....

M Is for Magic \ Neil Gaiman

Амиии това си е Ниил Гийман. Само че, под формата на разкази.

Разказите са много, много различни - някои са добри, други по-малко, но при всички положения  всички са докосващи. Като цяло из книгата броди един мрачно-мистериозен дух, който поддържа кожата в леко настръхнало състояние през цялото време  и най-странно този вкус остава и в разказите, които нямат нищо общо с тайнството и мистериозността.

Брейй какво въображение, какво чудо, има този човек, да не говорим за богатството на речника му (което ми стопяваше лагерите на моменти:))!!!

И... малко цитатчета:

"I don't make the same mistakes twice. Hell, in my line of work I can't afford to make the same mistake once."

"I fell for her like suicide from а bridge"

"the egyptian beers were rich and flavorsome and thirst quenching. You could build pyramids after drinking that beer, and sometimes people did."

Разкази с неочакван край \ Роалд Дал

Определено бих казала, че съвсем не съм фен на сборниците разкази. Никога в един сборник, разказите не са на едно ниво и в крайна сметка, почти винаги, крайното ми усещане е някакси мъгливо, неясно, размазано и никога точно определено, свеждащо се до определението "абе става".

До този момент съм срещнала само 2 изключения. Първото е разказите на О'Хенри, които винаги препоръчвам с 2 ръце (просто, защото само толкова си имам), а второто изключение са разказите на Шекли "Недокоснат от човешки ръце", където отново всяка страница беше 100%-ово, чисто удоволствие. Това е изключение номер три.

О да! Това са същите онези разкази с неочакван край, които се излъчваха преди години по телевизията. Оказа се, че не малко от тях се били скрили из между мозъчните ми  гънки и малко по малко изплуваха, но ..... края винаги ми се губеше . Така че всеки разказ за мен си беше действително с неочакван край, ама наистина неочакван!

Много живо представени образи, събития атмосфера - всеки разказ ме грабваше буквалкно на третия ред и колкото повече нещата се задълбочаваха, толкова повече аз затаявах дъх, а колкото повече края наближаваше толкова по-бързо препусках по редовете... за да остана опулена, с увиснало чене на финала.

Неописуемо удоволствие е тази книга. А някъде из нета случайно съзрях "Още разкази с неочакван край" и доволно потрих ръце.

Соло\ Рана Дасгупта

Пак по повод личното ми отношение към Man Booker  наградите, бях изключително очарована от начинаниято на сп. Гардиън за алтернативна читателска класация - not the booker prize - сродни души, един вид. Е, това е победителят в това начинание - вторият роман на Рана Дасгупта. Авторът е с индо-английски произход, живее и учи в Англия и през 2001 година се премества в Делхи, за да пише.

Бях много приятно изненадана, когато разбрах за издаването на книгата на български, при това толкова скоро, но за съжаление издателството не можа да успее с разпространението достатъчно време преди премиерата на книгата и гостуването на Рана Дасгупта в България и аз трябваше да отида леко неподготвена.

С какво е любопитна клигата ли? Ами хваща се един индо-англичанин и пише книга за България и.... резултатът съвсем не е лош, резултатът е направо удивителен. Самият автор няма претенции да е създал творба за България, той казва, че това е по-скоро книга за живота. И е прав.

Всъщност книгата се състои от две части:

Част първа.

Улрих (никой да не се демотивира от това звучно, типично българско име;), е близо сто годишен. Живее окаяно, осланяйки се на физическата и материална помощ от съседите си. Сляп е, но това не му пречи да се вгледа дълбоко в себе си и в живота си. Разказът е като филм, който е пуснат на бърз каданс, препускайки през българския 20-ти век и само от време на време се натиска копчето "play", за да се наблегне на даден момент, етап, период. Това е книга за  политическите промени, за войните, за хората,  тяхното мислене и съзнание и за един човешки живот, който преминава през всичко това. Погледът е невероятно добър и  може би действително от страни нещата се виждат най-добре и най-реално или просто безпристрастно. Книгата е написана суховато, но от това не се губи, нито част от чара й.

Малко цитатчета:

* Kaзваха: сега сме капиталисти. Ала Улрих съзираше наоколо само престъпност, издигната в принцип. Убийците и крадците завладяха цялото социално пространство, наричайки себе си бизнесмени и ощастливяваха хората с порнография.

*Ето какво е да живееш в несигурни времена с прекалено устойчиво минало (по повод  неволите покрай взривяването на мавзолея)

Част втора:

Tази част  е за човешките съдби, фантазии и преврати в живота.  Привидно отделни разкази за едно момче от едно българско село, близо до Русе, чиито живот е погребан и обречен. За едно момиче от Тбелиси, което по клоните на мафията и на случайността успява да изпълзи от мизерията и да осъществи отмъщението. Разкази и съдби, които в даден момент се сливат и дори се преплитат с фантазията на нашия приятел Улрих.

"Нещата от живота се случват на определено място и в определено време. Но остава голям излишък и къде да го съхраним, ако не в мечтите си?"

"Когато съм тъжна, искам да съм щатслива, но ако съм щастлива, се изморявм от щастието, защото е само илюзия"

Невероятно стойностен и дълбок роман, който докосва по един по-особен начин...!