Годината е 2011 - душата е открита, измерена, записана. Кога напуска тялото и кога се вселява в него. Безсмъртието е факт. А какво би представлявало човешкото съзнание, когато е лишено от всичко телесно, от действието на хормоните, от плътските нужди и желания. Какво би станало ако човек бъде лишен от страха от смъртта и той действа, живее и мисли като безсмъртен. И в един момент - къде е моралът? И дали вечният живот е скучно нещо, на фона на необятността на всичкaта тази информация, която ни заобикаля!
Всичко започва когато Питър Хобсън присъства на една операция за експлантация на органите от донор, жертва на катастрофа, и е сигурен, че донорът все още е жив. Дълги години след това, успява да докаже, че душата съществува и да запише последните импулси мозъчна дейност преди смъртта. С това отключва много теологични, морални и екзистенциални въпроси, в които се оплита сам...с доста сериозни последсвия.
Романът всъщност е чисто житейски разказ за една изневяра и последствията от нея, криминален разказ за няколко убийства и фантастичната история за дигитализирането на човешкото съзнание, в търсене на живота след смъртта. А смесицата от всичко това е много приятно четивна.
"И за пръв път от много, много време той осъзна, че му се искаше да извърши определено физическо действие; искаше да напрaви нещо, за което му трябваха плът и кръв, кости и мускули.
Искаше да се усмихне."
Няма коментари:
Публикуване на коментар