вторник, 21 юни 2016 г.

Аз още броя дните/ Георги Бърдаров

Не се интересувам от награди, не следя тв състезания, от какъвто и да е род, поради щастливата липса на тв, но множеството противоречиви мнения ме накараха, все пак, да започна книгата.... и не я оставих.

Не, историята не е любовна. Историята е за едно безумие, една безумна война, която до такава степен е излязла от пространството, сякаш никога не се е случвала. Но е! Войната, като живо същество, което променя всичко и всеки. И оставя след себе си трупове, някои от тях още дишат! А тя продължава да живее, в душите, останалите! История, която показва, че зад цифрите стоят хора, истински, с довчерашни планове и копнежи. Изгубени, анонимни. Жената, детето, приятеля, съученика...
Обсадата на Сараево: средновековна трагедия, продължила 1395 дни, с 11 хиляди убити, от които 1600 деца, над 60 хиляди ранени. И това през 1993 г. , на 400 километра от София, Виена и Рим…

Едни блестящо преплитащи се сюжета, без излишна помпозност и показност, без наптапчиви слова, високопарност и излишен драматизъм. Чиста, горчива и смазваща фактология. Просто и ясно. Кому са нужни 1000 стр., когато 180 са достатъчни да влязат в душата?

А случващото се в интернет пространството, след излизането на книгата, само потвърждава казаното в нея - " на балканите има много омраза". Но най-много мразим ближния. Не съм попадала на такава литературна дисекция, както на тази книга, на която не е направен, все още, само рентгено структурен анализ - те не бяха дати, то не бяха фактологични неточности, те не бяха глаголни времена! Спрете се, хора! Ето заради този манталитет има такива войни. Срам ме е!

И ако някой не пророни сълза на тази книга, дори и вътрешно, само за себе си, за мен не е човек!

Дарете няколко часа, заради ТЯХ, всичките!! Защото трябва да помим!

Няма коментари:

Публикуване на коментар