Океанът в края на пътя / Нийл Геймън

Обичам Геймън. Въпреки малките му отклонения от пътя и дребните разочарования, аз истински го обичам. Тази книга ме накара да си го спомня.

Погълна ме от първата страница, безпощадно, рязко, без никакво намерение да ме пуска. Или просто бяхме заедно в подходящото време и на подходящото място. Когато имахме нуждата един от друг.

 

След първото мигване, аз вече ходех в обувките на малкото момче, върнало се в детството си, с истинските си спомени за него. В магическия свят, който е видим само за една детска душа, със създанията по-стари от света, със страховете, с трепетите. Един свят който стои там някъде дълбоко скрит във всеки и който с нетърпение очаква подходящия момент да се върне... за ден, за минута, секунда. Свят, който възрастното съзнание мигновено претопява в нещо... рационално.

И трогателното съвсем не е самият разказ. Почти тривиален разказ за седем годишно дете, което попада в странния и необясним, пълен с въпроси и чудатости, свят на "семейството" в края на пътя и хилядите главоболия, които му носи това. Трогателното идва с потапянето в междуредието на разказа, когато те връхлита аналогията от твоето собствено детство. Когато се върнеш към страховете, мечтите, стремежите и детските разочарования. Когато усетиш прахта по цялото ти тяло, студа от тичането под дъжда, напиращата вътрешна неудоволетвореност, безвремието, безметежността. Когато си отново на седем, а локвата в задния двор е твоят океан. Тогава... затваряш последната страница  и усещаш усмивката на лицето си и огромната буца в гърлото си и... носталгията.

Нийл Геймън, от все сърце благодаря за върнатото детство!

"Не ми е мъчно за детството, но ми липсва наслаждението от малките неща, докато по-големите се разпадат" :)

МеждуСвят \ Нийл Геймън

Така! Как да го формулирам?
Това е една много приятна книжка с много интересни идеи.... и може би нямаше да ме подразни толкова много ако не беше написана от Геймън и даже може би щеше доста да ми хареса. Но!!! Аз знам, че този човек може много повече! Аз знам, как може да разгръща светове, да създава атмосфера, да извайва образи. А тук нещо се губи, стои сухо, неизпипано на места! Все едно е надраскана набързо идея върху салфетка в ресторант, а идеята е толкова страхотна...

Съществуват множество паралелни светове и във всеки един свят съществува един Бродещ, който може да минава между измеренията. Всички Бродещи си приличат, с малки отклонения - някои са момичета, други момчета, с крила, киборги, вълкоподобни, млади, стари.... и всички те в даден момент напускат света, от който произхождат и отиват в МеждуСвят, където участват в борбата за запазване на равновесието между науката и магията. 

Та, идеята е страхотна, краят е отворен за продължение, на което силно се надявам да му бъде вдъхнат повече живот!!

Затворникът от рая \ Карлос Руис Сафон

Не мога да скрия разочарованието си!
Все едно някой друг, а не Сафон,  е използвал случилото се в миналите две книги и имената на героите, за да скалъпи набързо тази....

Няма я дълбочината на разказа, няма я атмосферата, няма я мистерията и динамиката. Това са два, вмъкнати между другото, разказа, които обясняват връзката между предходните два романа "Сянката на вятъра" и "Играта на ангела", като същевременно се загатва за началото на един следващ роман, който евентуално ще завърши сагата. Да, ама спокойно тези разкази можеше да бъдат включени в обема на другите романи, без да бъдат отделяни в отделна книга, която да стои толкова сухо!!.

Тук отново обект на разказа е нашият стар познат от "Сянката на вятъра" Даниел Сампере и неговият живот след събитията от "Сянката на вятъра". Като отделен разказ е вмъкната изповедта на неговия приятел Фермин относно истината за неговото минало, както и за връзката на всички с Давид Мартин от втория роман "Играта на ангела", подтикнат от появата на стар негов познайник от затвора, който изчезва точно толкова безмислено (поне на този етап), колкото се и появява!

Е, разочароващо е!!!

Играта на Ангела \ Карлос Руис Сафон

За мен Карлос Руис Сафон е невероятен разказвач! С открехването на първата страница на книгата се усеща повей от дъха на Барселона! Онази Барселона от началото на миналия век, мрачна, мистериозна, леко изтупана от прахта на годините, но, същевременно, странно приветлива и гостоприемна. Като вехт сандък с пожълтели снимки от едно отдавна забравено минало.

В обикновения последователен разказ за живота на един млад писател, в началото на книгата,  постепенно се вплитат мистериозни, криминални, сантиментални и духовни нотки, които все повече се затягат, за да успеят накрая тотално да спрат дъха на читателя. Чудесно обрисувани образи, изваяни до последната бръчка на характера!

Давид Мартин е талантлив писател, който след множество кариерни лутания, получава необичайно предложение от парижки издател, като това променя облика на целия му досегашен живот. Той трябва да напише нова религия.  Едновременно с това се оплита в конците на сложното минало на предишния собственик на къщата, в която живее, опитва се да излезе на глава с новата си опърничава, самоназначила се асистентка, терзае се по единствената си любима, печели и губи приятелства.... докато не стига до дъното на нещата!

И тази прочувствена дълбока сантименталност, с която се говори за книгите....:)

Аз съм пратеникът / Маркъс Зюсак

Ами не! След "Крадецът на книги", просто не можех да подмина тази книга. Може би тайно очаквах нещо подобно, но коренно различното, което намерих, дълбоко ме трогна.

Ед Кенеди е един средно статистически никаквец, със средно статистически посредствен животец, в който нищо специално не се случва и никой не е специален. Докато един ден не става свидетел на обир на банка и.... започва да получава мистериозни карти с послания на тях. Всяка карта води до трима души, на които Ед осъзнава, че трябва да помогне. Как - той сам трябва да се досети!

Всичко е много простичко поднесено, но много дълбоко те потапя в живота на Ед, в живота на всеки един, до който той се докосва. И всички герой са реални, ти ги познаваш, да, не носят същите имена, но те са се докоснали и до твоя живот.... някога!

И трогателното е не това кой е пратеникът, а какво е посланието!

Някакси много се радвам, че прочетох тази книга! Благодаря г-н Зюсак ;)

Не мога да подмина и колко много книгата радва сама по себе си - като оформление, тя просто носи душа.... Благодаря "Пергамент Прес"!

И.... всяка прочетена дума си заслужава.... заради последните три!!!

Момиче на пружина\ Паоло Бачигалупи

Не мога да си кривя душата. Това определено беше едно много голямо и дълго литературно разочарование за мен. Да, замисълът е много добър. Светът след изчерпването на енергийните ресурси - когато всяка калория е важна, когато пружинковите механизми са алтернативата. Светът, осеян с човешките генетични експерименти, разкъсван от ужасяващи зарази, покосяващи както човека, така и хранителните му източници. И жега, влага, мизерия... Банкок.

 Всичко е прекрасно обрисувано, детайлно, подробно, но.... статично.

 Няма добра фабула, няма развитие, няма развръзка. Всичко е до болка обстоятелствено, без да дава достатъчна яснота. Описанията са твърде разтеглени, като същевременно оставят в читателя твърде много "ако-та" и "защо-та". Авторът на места така се е захласнал по описанието на този свят, че абсолютно е забравил за необходимостта от действие и от развитието му. Всичко започва, развива се и приключва стремглаво в рамките на последната 1/4 от романа, като оставя впечатление на прибързаност и припряност. 

Политическите интриги и заговори не са достатъчно изяснени. Сложното генно инженерство е примесено с елементарни технологии за добиване на енергия, с помощта на генномодифицирани слонове-мастодонти, а успоредно с пружинковите "Нови хора" значение има кармата и тук таме бродят непреродени духове...

Книгата определено има немалко достойнства, но ме остави със смесени чувсвтва на финала и усещане за празнота и незавършеност.

Преобърнатият свят\ Кристофър Прийст

Всъщност, доста добре разказана фантастика. Страхотна идея, разгъната плавно, но и достатъчно динамично.
Градът Земя се движи по релси. Градът не спира. След изминаването на няколко мили, старите релси се прибират, изкопават и се използват отново за изграждането на новия път. За града се грижат отделни гилдии, чиято цел е да поддържат движението на града към Оптимума, движението на север, движението, което не трябва да спира.
Хелуърд Ман е нашият герой, който израства и открива заедно с нас този необикновен свят, неговата социална структура, механизмът му на съществуване и истината за него, която.....
 Изобщо, земята не е това, което е, като и времето и пространството! Изкривяванията не са само в четвъртото измерение, но и в другите три.
Трудно е да се разкаже повече, без спойлове;)

Според мен, за истинското оценяване на книгата, човек трябва да има малко по-задълбочени математически познания и малко повече воля и желание да вникне в истинския замисъл на автора. И въпреки че всички герои и обстоятелства са само като притурки, които целят изясняването на основната идея, книгата е доволно интересна, увличаща и впечатляваща дори и за лаици в областта - като мен;))
Съжалявам, че авторът е толкова подценен на българския пазар. Мисля да дам шанс на най-новата му книга в оригинал...