сряда, 25 септември 2013 г.

Невидимите кризи \ Георги Господинов

Знаех си, че си заслужава непрекъснато да давам нов и нов шанс на автора!  Просто си знаех, че някъде ще се срещнем, защото с "Физика на тъгата" нещо не ми се получи и по средата се разминахме. Но! Това не е толкова важно. Тук вече, най-накрая, успяхме да се засечем и да се запознаем.
Есетата са прекрасни, истински, непресилени, умерени и написани безпристрастно, като един интимен разговор на четири очи, с приятел, с родител... със себе си. Думите се леят непретенциозно и успяват да те трогнат по един особен начин, сякаш авторът е твоята непозната и далечна сродна душа, която те познава толкова добре, че може да докосне обратната страна на съзнанието ти. Описва твоите спомени, недоизказани, спящи дълбоко в съзнанието ти, кара ги да изплуват, да поемат отново дъх, връща им живота. Описва щастието и нещастието с думите, които ти търсиш от години и все не успяваш да откриеш...
И интелигентната игра с думите, със смисъла и препратките...
И литературата пречупена през лични истории и размисли....
Много трогателно истинска...
Да не пропусна и прекрасната корица!
Е, на места не успяхме да се докоснем...
 
"...сакатлъкът умствен до сакатлък телесен ще те доведе." 
"Все ми се струва, че ако финансистите ни четяха книги, кризите ни щяха да са различни"
"Комунизмът е в някакъв смисъл радиоактивен, има дълъг период на полуразпад"
"..изчерпване на залежите от смисъл"
"..светът съществува, за да се превърне в книга"

Няма коментари:

Публикуване на коментар