Let the right one in \ Йон Айвиде Лингвист

Седя и гледам бялото поле, страх ме е да напиша и дума, за да не разваля усещането! Очите ми се пълнят със сълзи, но не, не от тъга! Да говоря не мога! 

Да! Това са най-покъртителните 500 страници, на които попадам от мнооого години насам.

И не, това не е просто част от непрекъснато заливащите книжния пазар вампирски булшитове - това, дами и господа, това е Литература!

Това не е от книгите с любими герои, със сладникави реплики, слънчеви дни, влюбени погледи и въздишки! Тази книга е всичко останало.

Няма симпатия, има само болезнена, парадоксална емпатия.

Студени скандинавски дни и още по-студени нощи. Швеция, покрайнините на Стокхолм. Животът на предградията.  Отдадеността. Приятелството. Страданието. Самотата. Пиянството. Любовта. Нуждата. Копнежът. Извратеността. И!!! Удивително дълбоките психологични профили....

На Оскар - дете на разведени родители - обичайният обект на училищен тормоз, или пък не!

На Ели - с 220 годишна история, но дете, или пък не!

На Хокан - обсебен бедофил, нечовек, или пък не!

На групата местни пияндета, без живот, или пък не!

А зад всичко това има тоооолкова много, има нещо тооокова дълбоко и толкова реално и толкова живо и толкова (не)човешко! Да, това са нещата, които са там, дори и да няма вампир наоколо!!!

"Оскар се взря за секунди в очите му. И видя....себе си. Но много по-добър, по-красив, по-силен, отколкото се възприемаше. Погледнат с любов.

За секунди".........


А този човек (авторът) е бил илюзионист и комик..... !!!!

С дъх на канела \ Никълъс Спаркс

Не, историята не е неочаквана, историята не е необичайна, няма нищо ново и специално.... Но, историята е дълбоко докосваща, изпълваща и запленяваща. Никълъс Спаркс, определено има талант в тази област. Определено може да обрисува героите си и да създаде невероятни образи - по безупречен начин, без досадно наблягане на външния вид.

Всичко започва началото на века - да, нашия век!

Той - бившото 'лошо момче' - отегчено от живота си и недоволно от всичко, грубиян, побойник. Минава през призмата на армията, където се сдобива  с нов чифт очи, с които да гледа на света. Успява да прогледне отвъд бившото раздранение и ненавист към баща си - неговия единствен роднина, с който преди много години скъсва връзката на всякакви взаимоотношения. 

Започва да разчита езика на усмивката и погледа. 

Тя - израстнала в бившо ранчо, под грижите на все още влюбените си един в друг родители. Прилежна отличничка, която обича конете и всички животни, участва в организаци за подпомагане на бедните - религиозна. Смята, че също през последните 2 години е успяла да намери себе си, минавайки през призмата на колежа.

Те - пълни противоположности, които най-закономерно се привличат като магнит. Любовта им е истинска, чиста, изгаряща..... обречена. Приятелството им е дълбоко и силно .... откровенно. Дългът към армията им дава по 2 седмици годишно. Дали това е достатъчно да се поддържа пламъка на любовта и дали действително очи които не виждат - забравят.

След доволно дългата раздяла.....

Тя - изпаднала във вихъра на живот, който е възможо най-далече от 'цветя и рози', следвайки мечтите си и в борба с всички обрати на съдбата.

Той - преживява ужаса на Ирак, намира отново пътя към баща си, един единствен път, същият, който ги разделя преди години. Научава, какво в действителност означава да обичаш....

Аз, фенът на буквалния превод, и това, той да се придържа максимално към това, какво авторът е искал да каже, а не как преводачът е видял нещата, съм излючително впечатлена от заглавието ('Dear John' в оригинал).
Но съм твърдо убедена, че авторът, определено, е  решен да не даде шанс на любовта в нито едно от произведенията си (или поне тези, с които аз съм запозната). А не бива така, не бива .....

А относно филма - амииии брутална гавра с историятa! За някои сценаристи.....само катран и пера ;))

Камуфлаж \ Джо Холдеман

Двама извънземни бродят по земята. Единият - Изменчивият съществува дълги години като различни същества - от планктон през бяла акула, делфин, докато най-накрая открива предизвикателството да бъдеш човек. Открива, че формата далеч не е всичко и започва да изучава човешката същност. Пробва всикчко - да си силния, да си слабия, всичко в ....секса, следва в университет (няколко пъти) и с времето все повече усеща човешкото.... осъзнава, че най-вероятно е от друга планета. Но това съвсем не му пречи  да открие и любовта. От време на време се възползва от способностите си, за да почива от натоварващата дейност да си човек и отново плува в океаните под формата на акула или просто прекарва известно време в хотелска стая под формата на телевизор.

Другият - Хамелеонът прекарва на земята хиляди години и изживява хиляди животи, но той винаги е човек и винаги зъл - войните са неговата страст - д-р Менгеле - сродна душа. Силно подозира, че  не е рожба на тази планета и активно търси себеподобни, с цел унищожението им, разбира се.

И двамата са привлечени от съобщението за откритието на странен обект, намерен в океана и преместен (с нечовешки усилия) в Самоа. Обект с неясен произход, неизвестен състав (ако е солиден - менделеевата таблица може и да измисли някое плутониеподобно решение, но ..... както изглежда той не е!) и странно поведение........ , в който се крие отговорът.

Малко свежи цитати:

* Предполагаше, че "Джими" е с около пет години по-малък от нея. Грешеше с няколко милиона.

*Колоезденето предизвиква дъждове-......- научно доказан  факт.

През 2005 година  книгата печели Nebula, като се състезава с 'Джонатан Стрейндж и мистър Норел' на Сузана Кларк, 'Пощоряване' на Тери Пратчет, както и "Polaris' на Джак Макдевит, 'Аir' на Geoff Ryman и 'Orphans of Chaos' на John C. Wright. Откровено казано с три от произведенията на съм запозната, но факта, че тази книга печели пред 'Пощоряване' и особено пред  'Джонатан Стрейндж и мистър Норел', е много съжалявам, но не мога да преглътна.

При всички положения, романът не блести като чудо на фантастиката - по-скоро е един средно статистически, лесночетивен и също толкова лесно забравим роман с елементи на фантастика.

 В съответните класации и номинации за наградата Hugo (по-добрата награда:)- даже не се и споменава - с право!

Париж 18 \ Мона Чобан

Някъде там в бъдещето - може би и не толкова далече, съществува един стерилен свят. В него живеят стерилни хора - биологично и душевно, кастрирани физически и емоционално.

Децата се раждат проговорили и проходили, естествено, по напълно изкуствен начин.

Свят на изчезналите думи (братовчед, емигрант), на изчезналите науки - история, на изчезналите местности - Балканите, на изчезналите книги....

Смехът е нещо отдавна забравено, също както и повечето други емоции, нещо странно, което като се появи, те кара да се чувсваш парадоксално. Във вестника: "в рубриката забавно....:ентусиасти сключиха граждански брак." Отдавна забравено е значението на думата "обичам".

Може би една творба за склонността на човечеството да преминава от кланов строй към абсолютна изолираност и усамотеност - където никой няма колеги, приятели, близки.

Усеща се лееек повей, който напомня за 1984 - за антиутопичната любов, вътрешния копнеж да си различен и страха да бъдеш такъв.

До тук всичко е добре. Идеята е добра, отлична даже, нооо според мен с твърде посредствено изпълнение. Светът е разхвърлян, не е жив, не свучи реално и правдоподобно. А разказът на привързаната към миналото млада дама (40г - всички са млади, докато не се споминат на 60г) звучи малко несвързано, пришито и не на място. Носталгията по отдавна забравените коледно-новогодишни празници, преминават и в кулинарни съвети, как да стъкмим коледна трапеза. Следва бегъл опит за разясняване, значението на любовта и леко самосъжалително признание за неуспешното приспособяване към новия свят, последвано от разкриването на диагнозата за автоимунното заболяване лупус (с епидемични наклонности???) - като тук извадката си е направо цитат от учебника по кожни болести..... безкрайно ненужно!  Всичко това е конспирация замислена с цел унищожаването на "стария тип хора"......
Съжалявам звучи ми твърде 2D, пък на места и 1D даже! Не изниква образ!

The Graveyard Book / Nail Gaiman

Дали едно гробището е това, което си мислим, това, което виждаме..... ??? Съвсем не! В едно гробище, даже може да бъде отгледано едно живо дете! Не вярвате ли - значи трябва да прочетете задължително тази книга.

След убийството на цялото му семейство, 6 месечния Bod - съкратено от Nobody, оцелява и попада в старо неизползвано вече гробище, където отдавна починалите му обитатели решават, че ще се грижат за него и ще го пазят. Bod расте, учи азбуката, използвайки надгробните плочи, учи историята, такава, какватo я помнят гробищните обитатели - всички са ангажирани в неговото възпитание по един или друг начин. Bod  е все пак дете, което прави пакости, грешки, ходи там, където му е забрането, а родителите му - "Мистър и мисис Оуенс бяха умряли няколко стотин години преди да се реши, че е погрешно да се бият децата" - прилагат и други мерки в моменти на свръхбели, застрашаващи живота му. Получавайки защитата на гробището, той говори с духове, вижда в тъмното, учи и по-нетрадиционни неща - да изчезне и да се пренесе в нечии сънища, да всява страх, да минава през врати, като всичко това му помага да израстне и да жевее в този негов дом.

И си мисите, че в едно гробище има само духове, от които човек трябва да се бои? О не, не - това съвсем не е така - питайте Bod, или пък някой Jack!!!

Любими цитати:

"What's camouflage?"

"When something looks enough like something else that people watching don't know what it is they're looking at"

"If you dare nothing, then when the day is over, nothing is all you will have gained"

Крадецът на книги \ Маркъс Зюсак

Германия 1939г. Смъртта разказва историята на едно дете. Дете, което трябва да се приспособи към света, към приемното семейство, към политическото положение, към загубата, към смъртта.

Като крайъгълни камъни в живота на момичето са представени книгите, с които тя се сдобива къде честно, къде недотам. Te всички съпровождат важните събития в живота й, чрез тях тя израства и със всеки един прочетен на глас или на ум ред, тя надгражда любовта си към думите. Любов, която става все по-голяма, за да се прелее във финалното "аз мразя думите", които са виновни за всичко. Да, по време на войната книгите спасяват многократно живота й и в прекия и в преносния смисъл. Благодарение на тях, тя съхранява себе си и Спомена за всичко онова, което се случва.

Изключително умело смъртта ни води по улиците на малкото градче и ни показва картините на приятелството, топлотата, добрината къде по-ясна, къде по-завоалирана, жертвата, тъгата, загубата, страданието, копнежа, чисто детските стремежи, мечти и игри. Показва ужасът на войната, игрите на случайността, до последнтата страница, до разтърсващия край, където човек никога не знае, какво губи когато печели.....

Разтърсващ разказ на една смърт, която винаги подценява или надценява хората, но рядко ги оценява, а на края сама признава "Аз съм обсебена от хората".

Лявата ръка на мрака \ Урсула Ле Гуин

 E, не е лесно да създадеш свят. Свят различен от нашия, със своята природа и климат, със своите обитатели, поличитеска структура и особености. Тук тази задача е изпълнена чудесно.

Добре дошли на планетата Зима (Гетен). Няма ни най-малко съмнение, защо я наричат така. Обикновено температурата рядко се качва над 0 градуса по Фарехайт, а "в кархидейския се срещат.... 62 думи за различните видове състояния, времетраене и качества на снега". "В свят, където обичайният трапезен прибор е един малък уред, с който чупите леда, образувал се в напитката ви между две глътки, горещата бира е нещо, което свиквате да цените".

Действието върви, всъщност, малко бавно, тромавo и леко объркано - типично по генейски. За местните жители бързането е нещо непознато като действие, както и взимането на нещата твърде присърце - "нузут" - няма значение, е дума, която присъства доста често в разговорите. В хода на основното действие, много умело са вмъкнати истории, които дават по-добра представа за особеностите на този свят - от чисто атмосферните, до половите. Тук хората са двуполови, с изключение на малцина, които са избрали мъжката или женскате страна - извратените. Всички са подвластни на месечните си хормонални промени, само че в последния момент се разбира, кой ще е мъжът и кой жената (за нашия еднополов свят това звучи малко гейски;)), сексуалните взаимоотношения са също цилкични  - изпадат в кемър (за непрекъснатата възможност на човека за сексуална активност това звучи малко животински), но какво пък, така можеш да си 2 пъти майка и 3 пъти татко:), хората в кемър автоматично спират работа, пък и твърдят, че така се избягва голяма част от напрежението, конфликтите и престъпността - изнасилвания не съществуват и даже нямат дума за война!

Разказът се води от двама души: нашия землянин Генли Ай и местен кархидеец - Естравен. Землянинът е изпратен на планетата с мисията да убеди местните жители да се присъединят към Вселенския съюз на познатите светове, а съдбата на Естравен се оказва пряко свързана с делото на Пратеника.

Предвид съвременната литература и тенденциите, които много добре са описани в тази статия, този роман е един много свеж полъх от миналото. Напълно заслужени Хюго (1970) и Небюла (1969).

Още 2 любими цитата:

* Човек трябва сам да хвърля сянката си...

*.....когато дейността не принася полза, събирай сведения. Когато и сведенията не принасят полза, спи