понеделник, 20 август 2018 г.
Лятото на страха/ Дан Симънс
Брилянтен Дан Симънс! Както всеки път през годините, блестящ във всеки един от жанровете.
Последна учебна година за Старото централно училище, последен час и ще изпрати учениците завинаги. Едно дете се измъква до тоалетните и изчезва, завинаги. Започват да се случват странни неща и една тайфа от 6 момчета - Велопатрула, убедени в мистериозността на нещата, разпределя задачите и се захваща да разгадаe истината. А пътят до нея се оказва съвсем не лек. Минава през пазени зорко вековни тайни, смели решения, находчиви идеи, много загуби и всеотдайност в постигането на целта. Образите са изключително реални, създадени от плът и кръв, а малкото отдалечено градче става познато като роден дом.
След дългите години, скована в лед и отчаяние , заедно с "Ужас", сега изживях едно незабравимо, момчешко, шейсетарско лято! С въртене на педали, обелени колена, тайни скривалища, мистерии, ужаси, легенди и..... със страхотни приятели! Един изгубен за днешните деца свят. Сякаш Дан Симънс е вложил цялата си носталгия по тези врeмена до такава степен, че човек го усеща като лична загуба. Загуба на свободата и простора, които сякаш са се изплъзнали покрай нас. А на фона на тази лирика, ужасът си е съвсем реален, напрежението непрестанно, а емоцията е максимална през всяка една минута! И не знам дали е случайно, но главите са точно 42 ;))
P.S. Съпоставката с "То', "Нещо зло се задава" и Stranger things е абсолютно неизбежна!
вторник, 21 юни 2016 г.
Аз още броя дните/ Георги Бърдаров
Не се интересувам от награди, не следя тв състезания, от какъвто и да е род, поради щастливата липса на тв, но множеството противоречиви мнения ме накараха, все пак, да започна книгата.... и не я оставих.
Не, историята не е любовна. Историята е за едно безумие, една безумна война, която до такава степен е излязла от пространството, сякаш никога не се е случвала. Но е! Войната, като живо същество, което променя всичко и всеки. И оставя след себе си трупове, някои от тях още дишат! А тя продължава да живее, в душите, останалите! История, която показва, че зад цифрите стоят хора, истински, с довчерашни планове и копнежи. Изгубени, анонимни. Жената, детето, приятеля, съученика...
Обсадата на Сараево: средновековна трагедия, продължила 1395 дни, с 11 хиляди убити, от които 1600 деца, над 60 хиляди ранени. И това през 1993 г. , на 400 километра от София, Виена и Рим…
Едни блестящо преплитащи се сюжета, без излишна помпозност и показност, без наптапчиви слова, високопарност и излишен драматизъм. Чиста, горчива и смазваща фактология. Просто и ясно. Кому са нужни 1000 стр., когато 180 са достатъчни да влязат в душата?
А случващото се в интернет пространството, след излизането на книгата, само потвърждава казаното в нея - " на балканите има много омраза". Но най-много мразим ближния. Не съм попадала на такава литературна дисекция, както на тази книга, на която не е направен, все още, само рентгено структурен анализ - те не бяха дати, то не бяха фактологични неточности, те не бяха глаголни времена! Спрете се, хора! Ето заради този манталитет има такива войни. Срам ме е!
И ако някой не пророни сълза на тази книга, дори и вътрешно, само за себе си, за мен не е човек!
Дарете няколко часа, заради ТЯХ, всичките!! Защото трябва да помим!
Не, историята не е любовна. Историята е за едно безумие, една безумна война, която до такава степен е излязла от пространството, сякаш никога не се е случвала. Но е! Войната, като живо същество, което променя всичко и всеки. И оставя след себе си трупове, някои от тях още дишат! А тя продължава да живее, в душите, останалите! История, която показва, че зад цифрите стоят хора, истински, с довчерашни планове и копнежи. Изгубени, анонимни. Жената, детето, приятеля, съученика...
Обсадата на Сараево: средновековна трагедия, продължила 1395 дни, с 11 хиляди убити, от които 1600 деца, над 60 хиляди ранени. И това през 1993 г. , на 400 километра от София, Виена и Рим…
Едни блестящо преплитащи се сюжета, без излишна помпозност и показност, без наптапчиви слова, високопарност и излишен драматизъм. Чиста, горчива и смазваща фактология. Просто и ясно. Кому са нужни 1000 стр., когато 180 са достатъчни да влязат в душата?
А случващото се в интернет пространството, след излизането на книгата, само потвърждава казаното в нея - " на балканите има много омраза". Но най-много мразим ближния. Не съм попадала на такава литературна дисекция, както на тази книга, на която не е направен, все още, само рентгено структурен анализ - те не бяха дати, то не бяха фактологични неточности, те не бяха глаголни времена! Спрете се, хора! Ето заради този манталитет има такива войни. Срам ме е!
И ако някой не пророни сълза на тази книга, дори и вътрешно, само за себе си, за мен не е човек!
Дарете няколко часа, заради ТЯХ, всичките!! Защото трябва да помим!
петък, 17 януари 2014 г.
Murakami/A Wild Sheep Chase
След първоначалната откровена антипатия, дадох втори шанс на автора и.... ей, луди човече Мураками, много се радвам, че го направих!
Смесица от мистика, трилър, криминале и сюрреализъм, четейки тази книга се почувствах все едно сънувам нечий сън. От ония подредените, където нещата си следват някакъв безумен ход, който в съзнанието ти е безкрайно логичен и естествен, най-абсурдно изневиделица се появяват и изчезват персонажи, което отново, от всякъде, е в реда на нещата, а събитията се случват все по-странни, изглеждайки все по-нормални и прекрасно вписващи се в тоя свят. И после се събуждаш с нуждата да се обадиш на някой, като доказателство, че си се събудил наистина, а леко особеното чувство от онзи свят се носи вътре в теб дни наред.
Уж небрежно, но много точно и ясно, Мураками описва света на главния герой без име, а по пътя навсякъде сее символи, които един по един те хващат и те водят на конкретното място - някъде из Япония през 70-те - къщите, марката цигари/бира, песента, която звучи, книгата, времето....ушите...особено ушите! Та главния герой, в даден момент от середностатистическия си никакъв живот, получава предложение от вида "на-което-не-може-да-се-откаже" да намери една мистична овца от една снимка. После всичко придобива друг облик, мирис, цвят, картина...
Преследването наистина си заслужава да се изживее!!!
А може би всеки друг автор би се спрял на друго животно!:)
сряда, 25 септември 2013 г.
Невидимите кризи \ Георги Господинов
Знаех си, че си заслужава непрекъснато да давам нов и нов шанс на автора! Просто си знаех, че някъде ще се срещнем, защото с "Физика на тъгата" нещо не ми се получи и по средата се разминахме. Но! Това не е толкова важно. Тук вече, най-накрая, успяхме да се засечем и да се запознаем.
Есетата са прекрасни, истински, непресилени, умерени и написани безпристрастно, като един интимен разговор на четири очи, с приятел, с родител... със себе си. Думите се леят непретенциозно и успяват да те трогнат по един особен начин, сякаш авторът е твоята непозната и далечна сродна душа, която те познава толкова добре, че може да докосне обратната страна на съзнанието ти. Описва твоите спомени, недоизказани, спящи дълбоко в съзнанието ти, кара ги да изплуват, да поемат отново дъх, връща им живота. Описва щастието и нещастието с думите, които ти търсиш от години и все не успяваш да откриеш...
Есетата са прекрасни, истински, непресилени, умерени и написани безпристрастно, като един интимен разговор на четири очи, с приятел, с родител... със себе си. Думите се леят непретенциозно и успяват да те трогнат по един особен начин, сякаш авторът е твоята непозната и далечна сродна душа, която те познава толкова добре, че може да докосне обратната страна на съзнанието ти. Описва твоите спомени, недоизказани, спящи дълбоко в съзнанието ти, кара ги да изплуват, да поемат отново дъх, връща им живота. Описва щастието и нещастието с думите, които ти търсиш от години и все не успяваш да откриеш...
И интелигентната игра с думите, със смисъла и препратките...
И литературата пречупена през лични истории и размисли....
Много трогателно истинска...
Да не пропусна и прекрасната корица!
Е, на места не успяхме да се докоснем...
"...сакатлъкът умствен до сакатлък телесен ще те доведе."
"Все ми се струва, че ако финансистите ни четяха книги, кризите ни щяха да са различни"
"Комунизмът е в някакъв смисъл радиоактивен, има дълъг период на полуразпад"
"..изчерпване на залежите от смисъл"
"..светът съществува, за да се превърне в книга"
събота, 24 август 2013 г.
Океанът в края на пътя / Нийл Геймън
Обичам Геймън. Въпреки малките му отклонения от пътя и дребните разочарования, аз истински го обичам. Тази книга ме накара да си го спомня.
Погълна ме от първата страница, безпощадно, рязко, без никакво намерение да ме пуска. Или просто бяхме заедно в подходящото време и на подходящото място. Когато имахме нуждата един от друг.
След първото мигване, аз вече ходех в обувките на малкото момче, върнало се в детството си, с истинските си спомени за него. В магическия свят, който е видим само за една детска душа, със създанията по-стари от света, със страховете, с трепетите. Един свят който стои там някъде дълбоко скрит във всеки и който с нетърпение очаква подходящия момент да се върне... за ден, за минута, секунда. Свят, който възрастното съзнание мигновено претопява в нещо... рационално.
И трогателното съвсем не е самият разказ. Почти тривиален разказ за седем годишно дете, което попада в странния и необясним, пълен с въпроси и чудатости, свят на "семейството" в края на пътя и хилядите главоболия, които му носи това. Трогателното идва с потапянето в междуредието на разказа, когато те връхлита аналогията от твоето собствено детство. Когато се върнеш към страховете, мечтите, стремежите и детските разочарования. Когато усетиш прахта по цялото ти тяло, студа от тичането под дъжда, напиращата вътрешна неудоволетвореност, безвремието, безметежността. Когато си отново на седем, а локвата в задния двор е твоят океан. Тогава... затваряш последната страница и усещаш усмивката на лицето си и огромната буца в гърлото си и... носталгията.
Нийл Геймън, от все сърце благодаря за върнатото детство!
"Не ми е мъчно за детството, но ми липсва наслаждението от малките неща, докато по-големите се разпадат" :)
четвъртък, 20 декември 2012 г.
МеждуСвят \ Нийл Геймън
Така! Как да го формулирам?
Това е една много приятна книжка с много интересни идеи.... и може би нямаше да ме подразни толкова много ако не беше написана от Геймън и даже може би щеше доста да ми хареса. Но!!! Аз знам, че този човек може много повече! Аз знам, как може да разгръща светове, да създава атмосфера, да извайва образи. А тук нещо се губи, стои сухо, неизпипано на места! Все едно е надраскана набързо идея върху салфетка в ресторант, а идеята е толкова страхотна...
Това е една много приятна книжка с много интересни идеи.... и може би нямаше да ме подразни толкова много ако не беше написана от Геймън и даже може би щеше доста да ми хареса. Но!!! Аз знам, че този човек може много повече! Аз знам, как може да разгръща светове, да създава атмосфера, да извайва образи. А тук нещо се губи, стои сухо, неизпипано на места! Все едно е надраскана набързо идея върху салфетка в ресторант, а идеята е толкова страхотна...
Съществуват множество паралелни светове и във всеки един свят съществува един Бродещ, който може да минава между измеренията. Всички Бродещи си приличат, с малки отклонения - някои са момичета, други момчета, с крила, киборги, вълкоподобни, млади, стари.... и всички те в даден момент напускат света, от който произхождат и отиват в МеждуСвят, където участват в борбата за запазване на равновесието между науката и магията.
Та, идеята е страхотна, краят е отворен за продължение, на което силно се надявам да му бъде вдъхнат повече живот!!
събота, 24 ноември 2012 г.
Затворникът от рая \ Карлос Руис Сафон
Не мога да скрия разочарованието си!
Все едно някой друг, а не Сафон, е използвал случилото се в миналите две книги и имената на героите, за да скалъпи набързо тази....
Все едно някой друг, а не Сафон, е използвал случилото се в миналите две книги и имената на героите, за да скалъпи набързо тази....
Няма я дълбочината на разказа, няма я атмосферата, няма я мистерията и динамиката. Това са два, вмъкнати между другото, разказа, които обясняват връзката между предходните два романа "Сянката на вятъра" и "Играта на ангела", като същевременно се загатва за началото на един следващ роман, който евентуално ще завърши сагата. Да, ама спокойно тези разкази можеше да бъдат включени в обема на другите романи, без да бъдат отделяни в отделна книга, която да стои толкова сухо!!.
Тук отново обект на разказа е нашият стар познат от "Сянката на вятъра" Даниел Сампере и неговият живот след събитията от "Сянката на вятъра". Като отделен разказ е вмъкната изповедта на неговия приятел Фермин относно истината за неговото минало, както и за връзката на всички с Давид Мартин от втория роман "Играта на ангела", подтикнат от появата на стар негов познайник от затвора, който изчезва точно толкова безмислено (поне на този етап), колкото се и появява!
Е, разочароващо е!!!
сряда, 21 ноември 2012 г.
Играта на Ангела \ Карлос Руис Сафон
За мен Карлос Руис Сафон е невероятен разказвач! С открехването на първата страница на книгата се усеща повей от дъха на Барселона! Онази Барселона от началото на миналия век, мрачна, мистериозна, леко изтупана от прахта на годините, но, същевременно, странно приветлива и гостоприемна. Като вехт сандък с пожълтели снимки от едно отдавна забравено минало.
В обикновения последователен разказ за живота на един млад писател, в началото на книгата, постепенно се вплитат мистериозни, криминални, сантиментални и духовни нотки, които все повече се затягат, за да успеят накрая тотално да спрат дъха на читателя. Чудесно обрисувани образи, изваяни до последната бръчка на характера!
Давид Мартин е талантлив писател, който след множество кариерни лутания, получава необичайно предложение от парижки издател, като това променя облика на целия му досегашен живот. Той трябва да напише нова религия. Едновременно с това се оплита в конците на сложното минало на предишния собственик на къщата, в която живее, опитва се да излезе на глава с новата си опърничава, самоназначила се асистентка, терзае се по единствената си любима, печели и губи приятелства.... докато не стига до дъното на нещата!
И тази прочувствена дълбока сантименталност, с която се говори за книгите....:)
В обикновения последователен разказ за живота на един млад писател, в началото на книгата, постепенно се вплитат мистериозни, криминални, сантиментални и духовни нотки, които все повече се затягат, за да успеят накрая тотално да спрат дъха на читателя. Чудесно обрисувани образи, изваяни до последната бръчка на характера!
Давид Мартин е талантлив писател, който след множество кариерни лутания, получава необичайно предложение от парижки издател, като това променя облика на целия му досегашен живот. Той трябва да напише нова религия. Едновременно с това се оплита в конците на сложното минало на предишния собственик на къщата, в която живее, опитва се да излезе на глава с новата си опърничава, самоназначила се асистентка, терзае се по единствената си любима, печели и губи приятелства.... докато не стига до дъното на нещата!
И тази прочувствена дълбока сантименталност, с която се говори за книгите....:)
понеделник, 15 октомври 2012 г.
Аз съм пратеникът / Маркъс Зюсак
Ами не! След "Крадецът на книги", просто
не можех да подмина тази книга. Може би тайно очаквах нещо подобно, но
коренно различното, което намерих, дълбоко ме трогна.
Ед Кенеди е един средно статистически никаквец, със средно статистически посредствен животец, в който нищо специално не се случва и никой не е специален. Докато един ден не става свидетел на обир на банка и.... започва да получава мистериозни карти с послания на тях. Всяка карта води до трима души, на които Ед осъзнава, че трябва да помогне. Как - той сам трябва да се досети!
Всичко е много простичко поднесено, но много дълбоко те потапя в живота на Ед, в живота на всеки един, до който той се докосва. И всички герой са реални, ти ги познаваш, да, не носят същите имена, но те са се докоснали и до твоя живот.... някога!
И трогателното е не това кой е пратеникът, а какво е посланието!
Някакси много се радвам, че прочетох тази книга! Благодаря г-н Зюсак ;)
Не мога да подмина и колко много книгата радва сама по себе си - като оформление, тя просто носи душа.... Благодаря "Пергамент Прес"!
И.... всяка прочетена дума си заслужава.... заради последните три!!!
неделя, 1 юли 2012 г.
Момиче на пружина\ Паоло Бачигалупи
Не мога да си кривя душата. Това определено беше едно много голямо и дълго литературно разочарование за мен. Да, замисълът е много добър. Светът след изчерпването на енергийните ресурси - когато всяка калория е важна, когато пружинковите механизми са алтернативата. Светът, осеян с човешките генетични експерименти, разкъсван от ужасяващи зарази, покосяващи както човека, така и хранителните му източници. И жега, влага, мизерия... Банкок.
Всичко е прекрасно обрисувано, детайлно, подробно, но.... статично.
Няма добра фабула, няма развитие, няма развръзка. Всичко е до болка обстоятелствено, без да дава достатъчна яснота. Описанията са твърде разтеглени, като същевременно оставят в читателя твърде много "ако-та" и "защо-та". Авторът на места така се е захласнал по описанието на този свят, че абсолютно е забравил за необходимостта от действие и от развитието му. Всичко започва, развива се и приключва стремглаво в рамките на последната 1/4 от романа, като оставя впечатление на прибързаност и припряност.
Политическите интриги и заговори не са достатъчно изяснени. Сложното генно инженерство е примесено с елементарни технологии за добиване на енергия, с помощта на генномодифицирани слонове-мастодонти, а успоредно с пружинковите "Нови хора" значение има кармата и тук таме бродят непреродени духове...
Книгата определено има немалко достойнства, но ме остави със смесени чувсвтва на финала и усещане за празнота и незавършеност.
вторник, 24 април 2012 г.
Преобърнатият свят\ Кристофър Прийст
Всъщност, доста добре разказана фантастика. Страхотна идея, разгъната плавно, но и достатъчно динамично.
Градът Земя се движи по релси. Градът не спира. След изминаването на няколко мили, старите релси се прибират, изкопават и се използват отново за изграждането на новия път. За града се грижат отделни гилдии, чиято цел е да поддържат движението на града към Оптимума, движението на север, движението, което не трябва да спира.
Хелуърд Ман е нашият герой, който израства и открива заедно с нас този необикновен свят, неговата социална структура, механизмът му на съществуване и истината за него, която.....
Изобщо, земята не е това, което е, като и времето и пространството! Изкривяванията не са само в четвъртото измерение, но и в другите три.
Трудно е да се разкаже повече, без спойлове;)
Според мен, за истинското оценяване на книгата, човек трябва да има малко по-задълбочени математически познания и малко повече воля и желание да вникне в истинския замисъл на автора. И въпреки че всички герои и обстоятелства са само като притурки, които целят изясняването на основната идея, книгата е доволно интересна, увличаща и впечатляваща дори и за лаици в областта - като мен;))
Съжалявам, че авторът е толкова подценен на българския пазар. Мисля да дам шанс на най-новата му книга в оригинал...
Градът Земя се движи по релси. Градът не спира. След изминаването на няколко мили, старите релси се прибират, изкопават и се използват отново за изграждането на новия път. За града се грижат отделни гилдии, чиято цел е да поддържат движението на града към Оптимума, движението на север, движението, което не трябва да спира.
Хелуърд Ман е нашият герой, който израства и открива заедно с нас този необикновен свят, неговата социална структура, механизмът му на съществуване и истината за него, която.....
Изобщо, земята не е това, което е, като и времето и пространството! Изкривяванията не са само в четвъртото измерение, но и в другите три.
Трудно е да се разкаже повече, без спойлове;)
Според мен, за истинското оценяване на книгата, човек трябва да има малко по-задълбочени математически познания и малко повече воля и желание да вникне в истинския замисъл на автора. И въпреки че всички герои и обстоятелства са само като притурки, които целят изясняването на основната идея, книгата е доволно интересна, увличаща и впечатляваща дори и за лаици в областта - като мен;))
Съжалявам, че авторът е толкова подценен на българския пазар. Мисля да дам шанс на най-новата му книга в оригинал...
сряда, 8 февруари 2012 г.
Стиг Ларшон
Дълго време се кумих над тази трилогия, но най-накрая се реших! Купих я за коледен подарък на баща ми.;))
Книгата я изгълтах за отрицателно време и сега седя и мисля с кое толкова много ми допадна. Стилът е непретенциозен, но издържан (макар и хаотичен на моменти) и интелигентен. Историята безспорно е интересна, но е и поднесена по изключително завладяващ и мистериозен начин. Преплитат се криминална история, посипана с два пръста прах и съвсем новички мръсни финансови афери.
Романът и героите му са съвсем истински, странни, с особеностите си и с нелогичните си на моменти постъпки - Микаел Блумквист е осъден за клевета, но за сметка на това честен и съвестен журналист - добряк. Малко след като понася удара от присъдата, той получава странно предложение от милионер на преклонна възраст, подплатено със сериозна сума като възнаграждение и още по-съблазнителен бонус под формата на информация. Самата задача е свързана с разследването на събития, случили се преди 40 години и е 100% causa perduta. Към изравянето на прашасала информация се присъединява и Лисбет Саландер - изключително странна девойка, свикнала сама да се справя с живота, с помощта на изключително полезната си на моменти характеропатия и развитите си до съвършенство способности със съмнителна легалност - съвременен вариант на Пипи, както загатва авторът.
От тук нататък нещата не са съвсем такива, каквито изглеждат, въпреки че не са и съвсем като "гръм от ясно небе". Но!!! Определено липсва само едно нещо - скука;) Дори обмислях нов закон, според който трябва да е наказуемо да се прекъсне някой на 20 страници преди края на книгата
Освен всичко останало, се запознах и с живота в една, малко далечна за мен, дестинация - Швеция! Четейки почувствах, че живея в едни, съвсем поносими, в климатично отношениe, географски ширини, когато авторът описва сутринта, скована от -37 градусов студ, с последвалия обяд, когато времето омеква до -10;)) И сега щастливо отивам за изровя колата от преспата!!
понеделник, 5 септември 2011 г.
Нулева зона\ Херберт Франке
Немска фантастика! Случва ми се за пръв път!
Всъщност идеята на романа съвсем не беше лоша, но не мога да кажа, че беше особено добре представена, за мен. Забелязва се известна многопластовост, която за съжаление на места води до хаотичност и размива представите за нещата, за света, за идеологията!
След ядрена трагедия, светът се е оказал разделен на две. Дългогодишните опити за контакт с всичко, което се намира отвъд стената -"Нулевата зона", остават безрезултатни, поради непрекъснатите нападения, които един ден мистериозно спират. Едва тогава бива изпратен екип, който да проучи зоната и тя да бъде подготвена за интеграцията към "Свободния свят". Всички са убедени в самоунищожението на хората, които са останали отвъд, но в деиствителност тяхното развитие е поело в коренно различна посока.
Франке показва едно утопично, свръхтехнологично общество, в което е осигурена максимална сигурност, здраве, достъп до всякакъв вид знание и материални блага. Парите и търговията са непознати и никой не е принуден да прави каквото и да било, а смъртта е нещо имагинерно.
Всъщност идеята на романа съвсем не беше лоша, но не мога да кажа, че беше особено добре представена, за мен. Забелязва се известна многопластовост, която за съжаление на места води до хаотичност и размива представите за нещата, за света, за идеологията!
След ядрена трагедия, светът се е оказал разделен на две. Дългогодишните опити за контакт с всичко, което се намира отвъд стената -"Нулевата зона", остават безрезултатни, поради непрекъснатите нападения, които един ден мистериозно спират. Едва тогава бива изпратен екип, който да проучи зоната и тя да бъде подготвена за интеграцията към "Свободния свят". Всички са убедени в самоунищожението на хората, които са останали отвъд, но в деиствителност тяхното развитие е поело в коренно различна посока.
Франке показва едно утопично, свръхтехнологично общество, в което е осигурена максимална сигурност, здраве, достъп до всякакъв вид знание и материални блага. Парите и търговията са непознати и никой не е принуден да прави каквото и да било, а смъртта е нещо имагинерно.
Много интересно е разгледано до какво води всичко това и как гледат на него жителите на "Свободния свят", до колко свободен е той, както и какви могат да са различните аспекти на свободата!
понеделник, 4 юли 2011 г.
Токио:Отменен \ Рана Дасгупта
Това е вторият роман на автора, който излиза на българския пазар, но в действителност е дебютният му роман. И е доста различен от Соло.
Това е един роман, който е различен от всичко. Отменен е полетът до Токио и група пътници остават в плен на летището, където трябва да прекарат нощта. А най-бързо минава времето в истории.... И така - всеки започва да разказва по някоя история. А историите са наистина необикновени, различни, уникални! Разказани действително от 13 различни човека, в 13 различни стила от 13 различни части на света и 13 различни епохи. Преплетени са притчи, приказки, истински случки, фантастични разкази, сюрреалистични разкази.... не, не всички водят до някаква поука, то няма и нужда, но всички трогват и всички по различен начин. Някои разкази се попиват автоматично от съзнанието, други по-трудно, а за трети си трябват дни храносмилане! Някои носят моментна наслада и се размиват в пространството, а други остават да тежат с дни...
Тази книга е точната противоположност на термина "комерсиална литература", тази книга наистина е написана от душата на автора и последното нещо, към което се е стремил той, е книгата да се хареса на читателя! Тази книга авторът е писал за себе си!
събота, 18 юни 2011 г.
Аномалия \ Людмила Филипова
Людмила Филипова за пореден път ме изумява. Всичките й книги са свързани с доста сериозни фактологични проучвания и всички са в коренно различни сфери, написни са в коренно различен стил, но определено всички сa ми направили особено добро впечатление! Тази не прави изключение. И не, тя не е българския Дан Браун!!!
Впечатли ме изключителната актуалност на информацията. Цитирани са статии и интервюта, публикувани едва април месец тази година, действителни и истински (гугълнати до една от мен:)) - за единадесет измерното хиперпространство, за създаването на IPv6 протокола, B2B интерфейса и глобализацията му, проекта CALO, "Умен прах", института по сингуларност и много други изледвания и опити, които предричат края на човешката ера, такава, каквато я познаваме. Представени са и доста изследвания на Нютон върху пророчествата в Книгата на Данаил и Откровенията на Йоан, за които той смята, че хвърлят светлина върху естеството на второто пришествие.
Цялата тази фактология е вплетена в една доста жива и многопластова история.
Действието се развива във възможно най-близкото бъдеще - края на годината. Млада изледователка от Кеймбридж се опитва да разчете трудовете на Нютон, в които се смята, че има ключ към създаването на нов вид мрежа Ентернеум. Едно ново, научно прочитане на Библията, което предупреждава за Второто пришествие и за възникването на един нов вид.
По цял свят започват множество необясними явления и аномалии - изчезване на пощи, профили, изтичане на информация. Оживяват човешките мисли - светът се приготвя за Трета световна война. Ражда се един нов вид, един Франкенщайн от 21 век се бори да стане човек.
Неизбежно си зададох въпроса, дали действително нещата с Интернет не са излязли извън контрол и още по-неизбежно направих паралел с Инфотерма на Хиперион.
Кусури могат да се намерят много, но аз определено не искам! Четенето на книгата ми дотави страшно удоволствие, а края - умиление ;) Идеята за трейлъра също съвсем не е лоша.
"Човек можеше да свикнe с всичко. И всичко, с което свикваше, му липсваше."
"...самотата винаги плаши хората,.Понякога повече от нещастието и смъртта."
вторник, 5 април 2011 г.
Подвижният замък на Хоул \ Даян Уейн Джоунс
Миг на вдетеняване.
Вярно, че таргетната група на този род книги е някъде 10-12 годишни хлапетии, но на мен определено ми достави страшно удоволствие.
Леко детински заплетена история за Хоул - напудрен и одорисан магьосник със странна репутация и неговия самонатресъл се помощник Майкъл, магически състарената Софи - госпожа "на всяка манджа мерудия", огнения демон Калцифер, злата Вещица от Пустошта и един подвижен замък с 2 стаи и една врата, която води до три места (едното е Уелс). Магията е в състав: една чаена чаша вълшебство, една шепа разбити сърца, една идея реален свят, щипка мистерия, две - три дози романтика и.... хумор на вкус!
И звучи толкова Нийл-Геймъновски....
неделя, 27 март 2011 г.
"Сойка-присмехулка"\ Сюзан Колинс
Поемам дълбоко въздух и бавно и внимателно преглъщам разочарованието си.
След предните две изключително четивни, ненатоварващи и увликателни книги от трилогията "Игрите на глада", това просто беше истински шок за мен. Толкова пошло, нереално, объркано и заблудено е всичко, че на места нагарча.
Катнис беше човекът, който ми се искаше на поступвам яко на всяка страница, а авторката на всеки ред. Главната героиня непрекъснато се мята в накакви душевни терзания, подхождащи единствено и само на човек, носещ се с бясна скорост по гребена на вълната на хормоните. Кое ли безумно общество би искало такова същество за символ и опора. Дразнещ е и начина, по който върти на пръста си Геийл и Пийта, както и апатичното й поведение по време на битките и повърхностните й разсъждения.
Водят се някави смешни приготовления за бунт, разнообразени с още по-малоумни и нереални битки със сериозността на детска игра на "стражари и апаши". Но не! Битките направо са цвете, в сравнение с факта, че докато текат сраженията, отстрани се мотляви един снимачен екип, който снима нашата мома как се бие и е от съдбовно значение да присъства навсякъде. Тези моменти много добре се конкурират с подробните обяснения за грима и облеклото по време на бой...
Финалната битка е хаотична и недомислена, изпълнена с огромно количество ненужни смърти, докато смъртта, която трябваше да е крайно трогателна и въздействаща, не се усеща изобщо (даже, когато се върнах 2 страници назад, защото си мислех, че аз нещо съм пропуснала).
Тук навсякъде лъха на липса на идея!! Почти виждам авторката как седи с часове и си изсмуква абзаци от пръстите и после ги съшива с депел вълнен конец. Кулминацията на напъните е финалният опит за туист и още по-прозрачният завършек на историята.
Единственото утешение за изгубеното ми време от тази книга би било ако краят включваше смъртта на главната героиня или поне картинката, в началото на поста!!! Ето до къде стигнаха нещата....
Силно се надявам при писането на сценария за филма, нещата да бъдат поети от някой трезвомислещ сценарист!!
четвъртък, 17 март 2011 г.
Мравките \ Бернар Вербер
"Как да се направят четири равностранни триъгълника с шест кибритени клечки"
Ето това вече е нещо различно! Не е съвсем трилър, колкото и да е вълнуващо, не е съвсем криминале, колкото и заплетени да са нещата, не е и точно фантастика, колкото и да е невероятно, не е и природонаучен разказ, колкото и много информация да дава за мравките и техния свят. Този роман е вичко това и много повече.
Действието се развива паралелно в два свята. Човешкия, където около едно мазе се заплита все по-голяма мистерия и мравешкия, където се случват необикновенните неща. Там разстоянието се измерва в "глави", времето в "градуси", а комуникацията става с помощта на молекули.
В човешкия свят главни герои са членовете от семейството на Жонатан, който следва делото на вуйчо си Едмон - ентомолог странник. В мравешкия главни герои са 327-и мъжки, 56-а женска и 103 683-и безполов, които надушват странна конспирация и тръгват по следите й.
Всъщност Вербер ми отвори очите за един невероятен свят, които е тук много преди нас и ще посъществува още по-дълго, ние сме само един етап от тяхното развитие. Уникално явление е начина, по който тези същества действат като един организъм, без това да пречи на индивидуалността на всяка една мравка поотделно. Прекрасно и подробно е описан животът на обществото, комуникацията помежду им, целите и чисто физиологичните процеси, без това да се превърне в суховати страници от учебник по биология.
Чувствах се, действително, все едно една седмица живеех в мравуняк и на моменти наистина не вярвах на очите си. Видях как мравките прогонват врабчета и лястовици и как дори успяват да убият пиле, което се опитва да нападне мравуняка - това го видях цветно и детайлно!!! Как действа един стар мравуняк и как се основава един нов, как мравките се учат от грешките си (които обикновенно струват няколко хиляди живота) и как еволюират, как воюват. Погледнах на света с мревешки поглед!!!
"Там където дебне опастността, често е най-сигурното място"
"Този, който пита е глупав пет минути, а този, който не пита, за цял живот"
"Ако противникът е по-силен от теб, действай така, че да излезеш извън неговия начин на действие"
"Колкото по-високо е препядствието, толкова повече то ни кара да надминаваме себе си"
"Наблюдавай къде противникът обича да нанася ударите си. Много често, това е неговото най-уязвимо място"
четвъртък, 24 февруари 2011 г.
Кралска Воля \ Амели Нотомб
Странно!
Доста различно от предната ми среща с Амели Нотомб.
Стилът е лековат, сюжетът простоват, като непрекъснато граничи с невъзможното, без да е фантастика.
Какво бихте направили, ако непознат позвъни на звънеца ви с молба за помощ, влезе в дома ви и вземе, че умре. Най-вероятно, със сигурност не това, което замисля нашият герой. Може би всичко е възможно, но не и да проработи този план.
Не мога да кажа, че не ми достави удоволствие четенето. Едно такова разтоварващо, като за почивка на мозъка, но не мога да отрека и натрапчивата липса на оригиналност във финала. Или просто всичко е толкова далече от обичайното и нормалното, че го прави оригинално....?
"Има ли по-хубава почивка от това да си починеш от себе си?
'Най-хубавите мечти се раждат по време на глупави занимания"
"Културата почива върху недоразумения."
неделя, 16 януари 2011 г.
Метро 2034 \ Дмитрий Глуховски
"Искам Чудо"
Tрябва да призная, че не очаквах това, когато започнах да чета книгата, но сега, когато приключих с четенето не мога да кажа, дали се раздвам или не от този факт. Хем очаквах много повече, хем никак не се чувствам разочарована.
И да, това не е продължение на разказа за Артьом.
Това е същото метро, една година по-късно. Различна станция. "Севастополска" - прекъсната е връзката с останалите станции и се получава странно съобщение от "Тулска". Изпращат отряд (от трима) да разберат какво е положението. Много скоро оцеляват само добрия ни познат от предната част Хънтър и един летописец с прякора Омир. По пътя се натъкват на девойката Александра, която току що е изгубила единствения си близък и която присъединяват към екипа. Много скоро се разбира действителната цел на мисита и факта, че всеки се нуждае от другия по някъкъв странен и необясним начин. Историята не е никак независима, защото доста от нещата са свързани със случилото се в първата част, има и доста общи персонажи.
За разлика от първата част, която се разказва от гледната точка на младежа Артьом, тук нещата са представени през доста по-философския поглед на "стареца" (60г.) Омир, от една страна, и разсъжденията на девойката, от друга. Доста по-застъпени са ретроспекциите от живота преди края на света и има доста повече лирични отклонения за човещината и тъмната страна, която спи във всеки от нас.
И тук чудовищата и уродливите болни хора не са достатъчно плътно обрисувани, не изглеждат достатъчно реални, но пък със сигурност се усещат по-добре, отколкото в първата част.
Краят е трогателен.
"Страхът и ужасът изобщо не са едно и също нещо. Страхът пришпорва, кара те да действаш, да си изобретателен. Ужасът парализира тялото, спира мислите, лишава хората от всичко човешко."
" Настъпи епоха на безвремие."
"Надеждата е като кръв. Докато тече в жилите ти, си жив. Искам да се надявам"
Абонамент за:
Публикации (Atom)


























